Апелативният съд потвърди присъдата на Фердинандов

Тричленен състав на Апелативния съд във Велико Търново е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда на Стефан Фердинандов, който брутално уби собствения си син! Покъртителната драма се разигра сутринта на 25 май 2009 г., в дома на ул. „Поборническа“ в старата столица, където бившата жена на рецидивиста живеела със сина им. В зловещата утрин абитуриентът издъхна, заклан от собствения си баща.

Съдът е признал Фердинандов за виновен в това, че при условията на опасен рецидив, умишлено е умъртвил рождения си син Деян, който тогава бе едва 18-годишен

Първоинстанционният съд наложи на детеубиеца наказание доживотен затвор, което да изтърпи при специален режим. Окръжен съд Велико Търново е осъдил изверга да заплати на бившата си съпруга сумата от 200 000 лева кръвнина за загубата на детето.

Тази присъдата бе обжалвана пред Апелативен съд във всичките й части лично от подсъдимия. В допълнението към въззивната жалба, той е посочил, че квалификацията на обвинението е неправилна, че основни факти по делото не били правилно определени и че не бил доказан мотива на престъплението. Против присъдата на Окръжен съд била подадена и въззивна жалба от адвоката на подсъдимия, в която се сочат оплаквания за неправилно приложен материален закон, допуснати процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание.

Съставът на Апелативен съд е отхвърлил и двете жалби като неоснователни. Съдът е приел за неоснователни и доводите както на подсъдимия, така и на неговия защитник за явна несправедливост на присъдата и наложеното наказание. В мотивите си, магистратите посочват, че не са налице никакви смекчаващи вината обстоятелства, докато са налице отегчаващи такива, а именно броя на квалифициращите обстоятелства, реализирани по чл. 116 НК,  наличието на предходни осъждания, всички за престъпления против личността, начина по който е извършено деянието, особеностите на конкретния случай, последващото поведение на подсъдимия непосредствено след извършване на деянието и опитите да прикрие стореното и самият той да се укрие.

Въззивният съд не приема за смекчаващи вината обстоятелства твърденията на подсъдимия, че пострадалият го бил провокирал с отношението си към него. „Прието е че подсъдимият е действал в състояние на обикновено раздразнение, но последното макар и следствие от взаимоотношенията му с пострадалия като баща и син, не е такъв провокиращ агент, че да обоснове смекчаване отговорността на подсъдимия да неговото деяние”, посочват магистратите в своите мотиви.

Като отчита високата степен на обществена опасност на конкретното деяние и дееца, наличието само на утежняващи обстоятелства и липсата на смекчаващи такива, установените подбуди и мотиви за извършване на деянието, съставът на Апелативен съд, също като първоинстнационния съд, счита, че  справедливото наказание е именно „доживотен затвор”, изразяващо се в принудителното изолиране на осъдения до края на живота му в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода

В мотивите към същото решение на въззивния съд се посочва, че правилно е определен и размерът на присъденото обезщетение за претърпените от майката на убитото момче неимуществени вреди, в резултат на извършеното престъпление.          

Решението на Апелативен съд Велико Търново подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд в 15 дневен срок.