ПСЖ показа,че няма място сред европейските грандове

Велик,по-велик,най-велик - Барса!
Това е най-малкото, което може да се каже за направеното от Меси, Неймар,Луис Суарес и съотборници под ръководството на Луис Енрике за историческата победа с 6:1 в редовното време срещу Пари Сен Жермен. При това след загуба в Париж с 0:4.

От препълнените трибуни на "Камп Ноу" често можеше да се види на плакат изписано "Ла Ремонтада". Мотото под което бе подготвен този мач означаваше "Изкачването".
Още когато Барселона загуби първия осминафинал в Париж на "Парк де Пренс" с 0:4, играчите на каталунския тим и техния треньор започнаха да мислят как да преодолеят безумния пасив от четири чисти гола за ПСЖ. И да се изкачат отново на върха на своите славни традиции.

Още тогава се видя,че тимът на Унай Емери спечели убедително, но елемента на случайност прозираше зад уж солидния голов актив.

Футболът е непредсказуема игра, но има закономерности в тази прекрасна магия.
Унай Емери доказа,че е треньор не за битките в Шампионската лига, а за Лига Европа. Във втория по сила турнир може и да печели трофеи, но за да стигнеш далеч в КЕШ/ШЛ трябва и вродена треньорска дарба. Дали,ако предишния наставник на ПСЖ Лоран Блан бе достигнал до 4:0 за парижани срещу Барса в първия мач,нямаше да излезе краен победител?  Не се знае, но може би да. Въпреки,че във футбола няма "ако".

Като,че ли Лудогорец още в последния мач от груповата фаза на Шампионската лига показа, че ПСЖ, под ръководството на Емери, в решителен момент не е готов да доведе нещата до желаната от тях насока. Щастливото изравняване на френския тим в края на мача за 2:2 бе показателно. Сега, на осминафиналите се видя какво представляват в големите мачове и Арсенал и ПСЖ.

Да, в дузпите за Барселона донякъде имаше домакински елемент. Но на сметката на Барса,като класен отбор, имаше още четири гола в този епичен мач.
А какво направи ПСЖ? Вкара си автогол в края на първото полувреме и изпусна чрез Кавани и Ди Мария две повече от стопроцентови голови положения. Едното да бе влязло и тогава и могъщата Барса щеше да клекне при такъв развой на събитията. Само с едно попадение се оказа, че не е достатъчно да пазиш актив срещу колос като Барса. Дори и той да е 4:0. А и през целия мач играта на парижани бе дефанзивна. Вместо да тръгнат към размяна на голове.

След 4:0 в полза на ПСЖ в първия двубой срещу Барса, да не се намери начин да се  успокоят нещата във втория мач като гост, да не се възползват от най-различни ситуации означава,че просто този отбор няма класа да бъде сред европейските грандове.

Там, където е неговия съперник от френското "Ел Класико" Марсилия.  Хубаво  е да се припомни,че колкото и в момента марсилци да не са във форма си остават единствения френски отбор носител на КЕШ/ШЛ.  На 26 май 1993  година Марсилия победи  на финала Милан с 1:0 в Мюнхен , след гол на Базил Боли в 42-ата минута  Преди това  Марсилия  достигна до  полуфинал  и финал в КЕШ.  Така,че Марсилия си остава най-успешния френски клуб.

Трите попадения за Барса в последните седем минути,при резултат 3:1 за каталунците, напомниха по друг начин за отпадането на Левски от Антверпен в Белгия. "Сините" бяха повели с 3:1 и допуснаха също за седем минути три гола и бяха елиминрани с 3:4,след като в София завършиха 0:0.

При 3:1 за Барса срещу ПСЖ,гостите трябваше да допуснат не повече от два гола за оставащите седем минути и щяха да продължат. Но получиха три и отпаднаха след 6:1 за Барса.


Действително, мачът между Барса и ПСЖ завършил 6:1, с отбелязани три гола между 88 и 95-ата минути, заради петте минути продължения, ще остане в дебелите футболни книги като "Ла Ремонтада".

Приказното изкачване на Барса, след като бе свалена две седмици по-рано в тоталните низини, остава христоматийно.