Изграждане на партньорства между туризма и съвмременните индустрии, бе дискутирано в рамките на третия панел на Международния конгрес на световните цивилизации и модерния туризъм

През втория ден от работата на Международния конгрес на световните цивилизации и модерния туризъм в София участниците обсъдиха необходимостта от стратегии за устойчивост в туристическата индустрия. Сред присъстващите бе и генералният секретар на СОТ Талеб Рифай.

Ръководителят на Плана за Управление на туризма в Ангкор (Камбоджа) Сок Сангвар представи историята на Кодекса за поведение на посетителите в туристически обекти в този района на неговата страна. Той включва различни изисквания като забрана за пушене, необходимост от подходящи дрехи, спазване на знаци и др. Този правилник води началото си още от 12-и век и предвижда строги санкции според мястото на нарушителя в социалната йерархия.

Сок Сангвар подчерта също, че планът разчита туризмът да създава повече блага за местните общности, като залага на ефекта от преживяванията на посетителите и развитието на локалната инфраструктура. Туризмът е един от елементите за опазване на културното наследство, което е като книга, каза още експертът. Туристическата индустрия е издател на тази книга, която не трябва да остане в чекмеджетата, обобщи Сангвар.

Докторът по антропология от Университета на Чикаго в Етиопия проф. Зерай Алемсегед представи страната си като атрактивна  туристическа дестинация, която е дала на света не само кафето, но и най-ранните открити човешки скелети в историята на Земята. Ние всички сме от Африка, въпреки огромните ни външни различия сега, обобщи той и подчерта, че културата не принадлежи само на един народ. Според него успешният туризъм трябва да заложи на няколко важни принципа – вдъхновяване, ангажиране, образование, управление, но и много упоритост. Само така могат да се запазят културните ценности на човешката цивилизация, в името на по-добро общо бъдеще.

Проф. Петър Делев, експерт по древна история от Софийския университет, представи пред участниците и гостите на конгреса базова информация за тракийската цивилизация. Той изложи конкретни факти, които доказват връзката между културно-истрическото наследство на днешна България и древната тракийска култура. Презентацията бе богато илюстрирана с изображения на тракийски съкровища, артефакти, рисунки и други уникални паметници, открити у нас.

Директно по скайп от Перу участие в конгреса взе експертът от Министерството на външната търговия и туризма Ричард Базан, който представи концепцията на институцията за развитие на отрасъла. Тя е ориентирана към местните общности и особено към селското население в страната, което формира основните дестинации. Те са бенефициенти при ползване на средствата за развитие на туризма, но трябва да гарантират и реален процес на управление на туристическите услуги. Само така и с високо качество на туристическата дейност се гарантира конкурентоспособоност на отрасъла, подчерта Ричард Базан.

Дискусиите продължават с лекции на Зураб Поликашвили, посланик на Грузия в Испания и постоянен представител на държавата в СОТ, Каролин Курет, създател на мрежа за креативен туризъм в Испания и българските представители от БАН Валерия Фол и Диана Гергова. В края на пленарния ден участниците ще приемат и обща декларация на Конгреса.
Изграждане на партньорства между туризма и съвмременните индустрии, бе дискутирано в рамките на третия панел на Международния конгрес на световните цивилизации и модерния туризъм.

Творческият туризъм е сътрудничеството между културният туризъм и творческите индустрии. Той дава началото и на промяната в управлението на този отрасъл. За да се постигне устойчивост на творческият туризъм, трябва да се обърне специално внимание на местните общности, защото те носят познанието. Местните хора не са средство за опазване на наследството, те самите са наследство. Това каза в своятa презентация Каролин Курет, създател на Мрежа за креативен туризъм в Испания.

Тя наблегна и на факта, че в отрсъл туризъм има нова ситуация, с която трябва да се съобразят всички, които са заети в туристическата индустрия – творческият турист не счита себе си за турист, а за пътешественик, искащ да бъде включен в преживяването на местната култура. Именно за това е необходимо да бъде създаден продукт между активността на туриста и автентичността. Това могат да бъдат готварски специализирани курсове, музикални представления и др. Също така, трябва да бъде отчетена опцията, че туристите избират дестинацията за посещение спрямо възможността да практикуват определена дейност или хоби там, посочи още тя.

Посланикът на Грузия в Испания и постоянен представител в Световната организация по туризъм Зураб Поликашвили представи проект на страната си „Check in Georgia“, като една от основните му цели е да бъде даден рестарт на популяризирането на традиционният грузински фолклор. Той посочи, че чрез провеждането на концерти, фестивали, спектакли, показващи автентичните обичаи и бит, са успели да постигнат сътрудничество между творческите отрасли и туризма. А това е едно от най-важните условия за опазването на културно-историческото наследство, подчерта Н.пр. Поликашвили и коментира, че удължаването на туристическия сезон също е основна задача на Грузия. В тази връзка, той акцентира, че  хиляди души посещават различни организирани събития, извън сезона и това е един от начините да се постигне тази цел.

Големи групи чуждестранни туристи са водени от малки туристически компании, за да наблюдават церемонни или ритуалии в тракийските свети места, каза проф. д-р Валерия Фол, докато разкриваше тайните на наследството на траките. Тя добави, че много от тези обекти все още не са пригодени за практикуване на творчески туризъм.

Д-р Диана Гергова от Института за балканистика с Център по тракология към БАН припомни, че за да бъде успешна политиката за опазване на националното наследство, същата трябва да включва няколко компонента – продължаване на археологическите проучвания, развитие на видовете туризъм – културно-исторически и творчески, удължаване на туристическия сезон и най-вече – разпространение на ново знание за тракийската и балканската култура. Тя съобщи още, че през 2017 г. ще бъдат отворени още две гробници на територията на Община Казанлък.