При липсата на пленарни заседания тема номер 1 в държавата е готвената реформа в БДЖ. За някой може да прозвучи странно използваната от мен дума. По-скоро би нарекъл случващото се - клане в държавната железница.
Не, уважаеми! При реформи на изостанали социалистически предприятия няма как да се избегне рязането. Поляците и Балцерович го разбраха преди 20-на година. Ние сме май някъде там в изоставането си от Вишеградската четворка – тези с които заедно тръгнахме да градим демокрация след падането на Берлинската стена.
Прав е директорът на БДЖ Владимир Владимиров. За да се спасят влаковете трябва част от тях да останат в историята. В противен случай си заминават всички вкупом. Защото жепето не е социален патронаж или кухня за бедни. Най-малкото пък Агенция за социално подпомагане или нещо подобно. Иде реч чисто и просто за търговско дружество натрупало огромни дългове. Мисля че активното общество не е много съгласно да налива ежегодно стотици милиони в нереформираната дупка. Все пак ни стигат болници, НЗОК и дефицитите в НОИ. Докато там не могат веднага да се избегнат излишните разходи, то за транспортното ведомство е далеч по-лесно.
Правиш екшън план, имаш воля и смелост, записваш името си със златни букви в историята като спасител на БДЖ. За разлика от гробокопачите синдикалисти, използващи загиващото предприятие за безкрайна дойна крава. Свърши ви царството, драги! Колкото по-бързо го осъзнаете и спрете да пречите, толкова по-добре.
За добро или за лошо влаковете са изправени пред най-сериозното си предизвикателство от времето на Дядо Йоцо до наши дни. Пред тях стои хирургическа интервенция без упойка. Защото язвата се гори с желязо, а гнойната рана се отстранява от корен. Това именно е горчивата истина за актуалното състояние на държавната железница.