На 9 ноември 2001 г. НДСВ и ДПС премахват опасната за финансовите институции ал. 3

Грабежът на КТБ и възможността това да се случи във всяка друга търговска банка е заложен като истинска мина още преди 13 години от парламентарното мнозинство на НДСВ и ДПС. Много от тогавашните играчи, които прокарват скандална поправка в Наказателния кодекс и днес са в играта около закъсалата финансова институция на Цветан Василев. Това разкрива скандална стенограма на Народното събрание, която Faktor.bg притежава и публикува. Тя днес е напълно забравена, а много от политиците мислят, че следите са заметени в годините.

След фалита на осемте банки

по времето на Жан Виденов и злополучното правителство на БСП, кабинетът на ОДС прокарва спешни законодателни промени, които да стабилизират банковата система и да създадат бариера пред отпускането на необезпечени кредити и заеми на свързани лица. Анализът от „гръмналите” трезори през 1996 г. показва недвусмислено, че над 86% от раздаденият кредитен ресурс е отпуснат без обезпечения и гаранции за връщането на парите. Така всъщност изгарят спестяванията на милиони българи. 

Именно това налага промени през есента на 1997 г. в чл. 220 от Наказателния кодекс. Според него длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за стопанството или учреждението, предприятието или и организацията, което то представлява, се наказва с лишаване от свобода до 5 г. и отнемане на професионални права. Алинея 2-ра на този член уточнява, че в особено тежки случаи наказанието е до 10 години лишаване от свобода. Законодателят приема нова ал. 3 към този член, според която санкцията по ал. 2 се предвижда за длъжностно лице, което е разрешило отпуснато на кредит без надлежно обезпечение и кредитът е останал неиздължен. Важната промяна е обнародвана в брой 62 на Държавен вестник през 1997 г. Така тя се превръща в сериозна спирачка за банкерите да източват финансовите институции, които притежават или са им поверени да управляват.

През лятото на 2001 година обаче политическата ситуация в страната се променя след изборната победа на НДСВ и сформираното правителство с премиер Симеон Сакскобурготски. Според много политолози именно тогава се наливат основите на родното задкулисие, а олигархията се превръща в движеща сила на целия живот в държавата. Оказва се, че още в първите месеци на новия парламент новото мнозинство на НДСВ и ДПС решава да предприеме промени в законодателството, касаещо банковата система.

Един от най-активните играчи

в тази посока е шефът на тогавашната бюджетна комисия и настоящ гуверньор на БНБ Иван Искров. Той влиза в царската партия и парламента от банката на убития Емил Кюлев, а много от законодателните му инициативи са лобиране в полза на боса и обкръжението му, твърдят политици.

Така още през октомври 2001 година се внася специален законопроект за изменение на Наказателния кодекс. Докладчик е жълтата депутатка Анелия Мингова. В него се предвижда една единствена важна промяна – отмяна и премахване на опасната ал. 3 от чл. 220, която праща за две петилетки в затвора банкерите за необезпечени кредити. За приемането на поправката благословията си дава неслучайно и Ахмед Доган, който тогава активно контролира и управлява ДПС. Изменението на закона минава скоростно през Правната комисия и но първо четене в пленарна зала. На 9 ноември промените в НК са подложени на второ гласуване в пленарна зала. Избухва обаче остър дебат между управляващите и опозицията в лицето на ОДС. Най-активните противници за отпадането на ал. 3 са бившият правосъден министър Светослав Лучников, екс финансовият министър Муравей Радев и бившият икономически министър Петър Жотев. Те предупреждават, че поправката е лобистка и може да се окаже бомба със закъснител за банковата система. Лучников даже внася алтернативни поправки в НК, които не само че не отменят ал. 3, но и засилват наказателния контрол върху банкерите. В негова подкрепа застават червените Любен Корнезов и Благовест Сендов. В защита на исканата от НДСВ промяна скачат Иван Искров, омбудсманът на републиката Константин Пенчев, който тогава е царски депутат, бившият шеф на сметната палата Валери Димитров, юристът Борислав Ралчев, царистът Тошо Пейков, а горещото заседание на парламента се ръководи от проф. Огнян Герджиков. Мотивите на жълтите и ДПС са, че ал.3 е рестриктивна и задушава свободата на банкерите за инициативност. Според тях другите две алинеи от чл. 220 са достатъчни, за да дисциплинират банките. На няколко пъти Иван Искров манипулативно внушава, че дебатът се политизира, а трябвало да се действа прагматично.

Ето скандалния дебат в парламента:

ЧЕТИРИДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ

София, петък, 9 ноември 2001 г.

Открито в 9,06 ч.

09/11/2001

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова

Секретари: Светослав Спасов и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.

Съгласно приетата програма за работа на Народното събрание днес ще започнем с:

ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, приет на първо четене на 11 октомври т.г.

Искам да поканя председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Анелия Мингова да заеме мястото си на трибуната, за да представи законопроекта на второ четене.

ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

Заглавието на закона е: "Закон за изменение на Наказателния кодекс", с всичко описано досега.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заглавието е: "Закон за изменение на Наказателния кодекс".

Едва ли някой може да има против това заглавие и аз го подлагам на гласуване.

Моля, гласувайте.

Гласували 142 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 13.

Приема се.

ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: "Параграф единствен. В чл. 220 ал. 3 се отменя".

Става дума за отпадане на наказателната отговорност на банкери, които са давали необезпечени кредити и последните не са били върнати.

В срока за предложения преди второ четене беше постъпило едно предложение - от народния представител Светослав Лучников, който предлага не отмяна, а изменение на ал. 3 на чл. 220 със следното съдържание:

"(3) С наказанието по ал. 2 се наказва и длъжностно лице, което е разрешило отпускането на кредит без достатъчно обезпечение, вследствие на което той е останал неиздължен. Същото наказание се налага и на кредитополучателя."

2. Да се създаде нова ал. 4 със следното съдържание:

"(4) Разрешилият отпускането на кредита и кредитополучателят не се наказва, ако:

1. кредитът е отпуснат при условията на оправдан стопански банков риск или неиздължаването му се дължи на обстоятелства, които страните не са могли да предвидят при разрешаването му;

2. кредитът и всички лихви по него са погасени напълно до откриване на първото заседание по делото."

Комисията на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно, че направеното предложение е извън обхвата на внесения законопроект, не подложи на гласуване предложението на народния представител Светослав Лучников и подкрепи текста на вносителя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.

Господин Лучников, заповядайте, имате думата.

СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Позволете ми да ви помоля да спрете вниманието си върху този въпрос, който сега разглеждаме, без пристрастия и без партийни задължения. Въпросът е много сериозен. В сегашната ал. 3 на чл. 220 се наказва всяко длъжностно лице, разрешило банков кредит без обезпечение, вследствие на което той е останал неиздължен.

Мотивите на искането да се отмени тази алинея са, че по този начин се сковава банковата инициатива и банкерите се сковават от опасността да бъдат наказани и не са склонни да разрешават кредити, което е много важно за народното стопанство.

Още когато гледахме законопроекта на първо гласуване аз казах, че в тези съображения има една доста голяма доза истина, и с моето предложение искам да предпазя да се премине в другата крайност - изобщо да се освободи от наказание лице, което раздава необезпечени кредити, а няма защо да напомням какви големи щети е понесло нашето народно стопанство от така наречените кредитни милионери и от така добре известното безразборно раздаване на банкови кредити.

Затова аз предложих да се коригира малко ал. 3 и да се създаде нова ал. 4, която всъщност решава въпроса точно в духа на това, което беше предложено, а именно:

"(4) Разрешилият отпускането на кредита и кредитополучателят не се наказват, ако:

1. кредитът е отпуснат при условията на оправдан стопански банков риск или неиздължаването му се дължи на обстоятелства, които страните не са могли да предвидят при разрешаването му;

2. кредитът и всички лихви по него са погасени напълно до откриване на първото заседание по делото."

Така че има всички гаранции за тези, които добросъвестно са отпуснали един кредит при спазване на условията на нормалния стопански банков риск да не бъдат наказани, следователно и преди това да не бъдат отрицателно мотивирани да отпускат кредити.

Сега аз не знам - дали случайно или не, но точно в този момент виси дело по този текст за точно такива престъпления - отпускане на кредити за над 3 млрд. стари лева без всякакво обезпечение и останали неиздължени.

Аз в никакъв случай не мога да допусна, че авторите на предложението за отпадане на алинеята са имали предвид да подпомогнат на подсъдимите при този процес с предлаганото изменение. Това не мога да го допусна, но съвпадението създава едни много неприятни асоциации. Съвпадението би могло да се използва именно за обвиняване на законодателя, че с този текст иска ад хок да помогне да подсъдимите по известно дело с една скандална банка, известна с това, че отпускаше наистина необезпечени кредити. Това е по същество.

По формалното възражение - че видите ли, не е било направено съответно предложение и ние се отклоняваме от хипотезата на възможни предложения на един приет на първо гласуване законопроект. Тоест съвършено неоснователно, защото предложението е точно в рамките на това, което се предлага: предлага се да отпадне една алинея, аз предлагам уточняване на съдържанието на разпореждането в неговата цялост, по същия текст - чл. 220, което да премахне опасността за наказване на добросъвестни банкови разпоредители, отпуснали кредит, като в същото време обаче не освобождава същите лица от отговорност, когато съвсем неоснователно са го отпуснали. Това не противоречи на основната идея на законопроекта, само го уточнява и го прави наистина разумен и оправдан. Защото недейте поема риска, отменяйки изцяло този текст, да създадете условия за ненаказуемост на лица, които наистина са злоупотребили със своите възможности да раздават кредити, раздали са ги съвсем без всякакво основание и обезпечение и по този начин са допринесли за големи вреди на народното стопанство.

Вие знаете много добре, че мина времето на шкембелиите-капиталисти, които дават пари под лихва и тормозят с тях сиромасите. Днес кредитът се състои от спестяванията на целия народ. Той се образува от милиони дребни спестители. И когато ние не ги защитим правилно, добре, ние всъщност посягаме на тези дребни спестители. Ще кажете: има Закон за банковата гаранция на влоговете. Какво значи това? Значи, че бюджетът ще вземе и ще плати така неразумно и необосновано отпуснатите кредити. Тоест бюджетът, тъй като той се формира също от данъкоплатците, от гражданите на тая страна, отново ще натоварим данъкоплатците с недобросъвестно и необосновано отпускане на кредити.

Затова аз още веднъж ви моля да помислите добре и да приемете този компромисен текст, който аз предлагам и който едновременно спестява на банковите ръководители опасността да бъдат наказвани и преследвани необосновано, а от друга страна, не ги освобождава от отговорност, когато са постъпили наистина в нарушение на своите нормални задължения да разполагат отговорно с поверените им спестявания. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Лучников.

Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители, по дискутирания текст.

Заповядайте, господин Пейков.

ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Признавам си, че се готвих за този дебат. Искам да се обърна към уважаемия господин Лучников и да го попитам като човек с опит дали той все пак си спомня, че през годините и бидейки депутат от Съюза на демократичните сили се опитвах да въведа строги правила в банковата система. Мисля, че тия, които следят срива на банковата система, си спомнят такива мои усилия. Но за същите тези усилия аз бях изхвърлен и от СДС, и от парламента, ако си спомняте.

Искам да помоля отново господин Лучников да си спомни края на 1992 г., когато поисках и Тридесет и шестото Народно събрание ратифицира Конвенцията за борба с мръсните пари. Цели шест месеца аз тогава се опитвах да накарам тогавашния председател на парламента от СДС да внесе за ратификация тази конвенция в Народното събрание. В края на 1993 г. народните представители гласуваха поправка, предложена от мен, в Закона за банките и кредитното дело, защитавайки държавния дял и парите на вложителите от раздаването на големи вътрешни кредити.

В началото на 1994 г., с помощта на главния прокурор, спрях незаконното увеличение на капитала на няколко банки. Тези банки обаче, с помощта на БНБ и някои депутати, в края на 1996 г. за раздаване на нови вътрешни кредити фалираха. Всички си спомняме тези драматични за българските вложители събития. Банковият надзор, съдии, политици, депутати и министри със своето брилянтно, отклоняващо се от правото и от морала поведение, носят главната отговорност за банковите фалити от 1996 г. - и управлявали, и опозиция.

Именно затова Международният валутен фонд ви принуди, господин Лучников, всички да идете в другата, крайна позиция, която днес се опитваме да коригираме. Или, както се изрази в края на 1996 г. един остроумен академик, който седи тук, в тази зала: "Всички съгрешихте и всички вкупом непотребни станахте".

Националното движение Симеон Втори е формация, засега необременена с грехове. Спомнете си, уважаеми господин Лучников, греховете на СДС. Кои пет министри от СДС през 1992 г. бяха членове на Банковата консолидационна компания? Вие знаете това, защото бяхме един измежду тях. Кои от тези министри я напуснаха, отприщвайки разграбването на банките?

Спомнете си кой министър от кабинета на Димитър Попов, не беше ли това министърът на финансите Костов, посъветва президента Желев да върне Закона за Сметната палата. Колко години нямахме закон, главен ревизор и Сметна палата? Защо в началото на своя последен мандат СДС отстрани главния ревизор на БНБ, оставяйки Централната банка без надзор? Защо не назначи три години никого на този важен пост и до днес, може би до днес, защото вече има избран главен ревизор, БНБ е безревизорна и безотговорна?

Затова, господин Лучников, вместо да упрекваме НДСВ, нека да си поправим греховете.

Първо, ние вече заставихме Управителния съвет по силата на чл. 84 от Конституцията и на чл. 22 от Закона за БНБ да избере нов главен ревизор.

Второ, би трябвало да допълним целия чл. 2 на приетия от вас популистки, но според мен умишлено недомислен, Закон за информация относно необслужваните кредити. Мисля, че и в този закон има какво да се поправи. Трябва да го направим ясен и прозрачен - кой дал кредит, кой от СДС или от друга партия е взел кредит, при какви условия, за коя групировка, за кое РМД и на коя дата?

Трето, да дадем най-сетне дефиниция що е то необслужван кредит.

Уважаеми колеги, подобни и други важни предложения ще направим с колеги народни представители в най-близко време. Очакваме грешни и безгрешни, да ги подкрепите, за да не допуснем с нови поправки в Наказателния кодекс нови грехове. Само при тези условия аз ще гласувам за отпадане на спорния текст на чл. 220 от Наказателния кодекс. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пейков.

Господин Лучников, заповядайте. Имате право на реплика.

СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Пейков! Вашето изказване беше много хубаво, аргументирано, но то няма нищо общо с моето предложение и с неговото естество. Действително се извършиха безобразия, действително банките фалираха поради отпускане на необезпечени кредити и трябва да знаете, че аз имам доста голяма лична заслуга за обявяване на недействителността на тези банки, тъй като тогава бях ангажиран от управителя на БНБ господин Филипов за адвокат на банката. И именно аз отстоявах нейните интереси при обявяване на фалита на тези банки. Така че в това отношение, позволете ми да съм малко в играта.

Но аз пак ви казвам, много е опасно да приемем сега безусловно предложението за отпадане на ал. 3, тъй като това неминуемо, въпреки вашите субективни намерения, ще се свърже с текущия процес срещу хора, отпуснали значителни необосновани кредити, останали неиздължени и довели до фалита на банките.

Много ви моля да помислите сериозно каква отговорност поемате. Моля да приемете компромисното предложение, което аз направих, защото то наистина е направено добросъвестно, с желание да се помогне на банковата система за придвижването на страната към действителното пазарно стопанство. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Лучников.

Господин Искров, заповядайте.

ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата само за няколко изречения. Аз наистина ви призовавам да не политизираме в момента спора, тъй като това е много специфична материя - чл. 220, ал. 3. Да не се връщаме към дискусията, която беше проведена при внасянето на законопроекта на първо четене.

Господин Лучников действително беше един от добрите юристи по това време, действително беше защитник на интересите на Централната банка. Господин Лучников, аз пък по това време подготвях материалите, които Ви бяха предоставени, за да можете да се подготвите за съда. Познавам достатъчно добре нещата. Пледирам да не се политизира спора. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.

Господин Ралчев, заповядайте.

БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, дами и господа! Аз искам да взема становище по поставения проблем от чисто наказателноправна гледна точка. Начинът, по който е изписано предложението, е некоректен в този смисъл. В крайна сметка, има правила, които определят какво трябва да представлява една наказателноправна норма, а те очевидно не са съобразени в направеното предложение.

Алинея 3 по начина, по който е предложена, не става ясно за какво престъпление идва реч - дали е непредпазливо или е умишлено, защото съставът на ал. 1 е ясен и точен. Там прекият умисъл личи от изписаното в закона. Основанието "достатъчно обезпечение" като краен резултат или като предпоставка за крайния резултат може да се постигне на две основания - умишлено или несъзнателно. Един некадърен банков директор може да отпусне един заем, точно защото е некадърен. И тогава се поставя въпросът може ли той да носи отговорност за умишлено престъпление? Това не личи от начина на изписването на текста.

На второ място, какво означава терминът "достатъчно обезпечение"? Очевидно предложението държи сметка за крайния резултат - съответният заем да не бъде издължен. Но това, което е предложено в текста, не е от категорията на резултатните престъпления. Те имат съвсем друга характеристика. Очевидно е, че се е търсила и втората връзка - между кредитополучателя и кредитодателя. Но тогава се поставя въпросът какви са отношенията между тях? Търсила се е някаква форма на съучастие, но тази форма на съучастие въобще не е изписана досежно последното изречение на ал. 1, където направо се предвижда наказателна отговорност за кредитополучателя, без да има изпълнително деяние, без да има субективен състав. С факта на получаването на съответната сума се инкриминира съответното деяние и се стига до една наказателна отговорност. Това от гледна точка на наказателното право е един абсурд. Ако става дума за форма на съучастие, то в общата част на Наказателния кодекс, чл. 20, си има съответната форма и начин на отговорност.

В същия смисъл е абсурдно да се приеме, че може да има смекчаване на отговорността или отпадане на наказанието тогава, когато кредитът е върнат или тогава, когато е отпуснат при оправдан стопански риск. Член 13, буква "а" от общата част на Наказателния кодекс ясно и точно заявява и дефинира, че "оправданият стопански риск лишава деянието от обществената му опасност", така че не може да се създаде един привилегирован наказателноправен състав, когато липсва наказателна отговорност.

Струва ми се, че страховете, които заявява пред вас господин Лучников, са неоправдани, защото от тези обществени отношения и ако можем да проявим разбиране защо в средата на 1997 г. се е появил този текст след това, което се случи през 1996 г., то очевидно е, че един поглед в Наказателния кодекс трябва да ни успокои. Всеки, който погледне нормата на чл. 220, ал. 1, ще разбере, че има абсолютно достатъчна защита само в този текст на тези обществени отношения, които господин Лучников иска да регламентира в самостоятелен състав. Дори и ал. 1 да не бъде достатъчна, то в крайна сметка текстът на чл. 282 е един перфектен, абсолютно жив текст, който има широко приложение и защитава този кръг от обществени отношения.

Така че ви моля да приемете и моите възражения, които държат сметка за чисто наказателноправната норма, която е некоректна по начина, по който се предлага.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ралчев.

Господин Лучников, заповядайте!

СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Ралчев! Въпросите, които Вие зададохте, някак си са твърде наивни от правна гледна точка. Естествено е, че всяко престъпление, за да бъде наказано според нашия Наказателен кодекс, трябва да бъде извършено умишлено. И това няма нужда защо да бъде повтаряно навсякъде. Обаче Вие, като добър юрист, не може да не знаете какво значи "долус евентуалис". Това е евентуалният умисъл, който предполага, че не можеш да извършиш едно такова деяние, без да имаш предвид какво следва от него.

Второ, по отношение на това защо е подчертана отговорността и на кредитополучателя? Съгласно текста на закона пак от същия наказателен закон, подбудителят се наказва за извършване на особено престъпление, за което се иска специална квалификация на извършителя, или друга, когато той я няма.

И най-после, по отношение на чл. 13. Член 13 споменава за стопански риск при действие при крайна необходимост. Тук не става въпрос за крайна необходимост. Тук става въпрос за една нормална дейност, която ние трябва да подчиним на определени правила. А колкото се касае до това, че първата алинея е достатъчна, тя не е достатъчна, защото сделката може да бъде сключена изгодно, но въпреки това да създава условия за злоупотреба.

Така че, наистина не вреди, ако ние добросъвестно се отнасяме към въпроса, да приемем този текст, който в никакъв случай не е излишен. Недейте забравя, че наказателноправните норми имат и възпитателно значение. Те внушават на хората това, което трябва да правят с оглед на обществения интерес.

Още веднъж ви моля да погледнете на тази работа сериозно, защото поемате много голяма отговорност. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Лучников.

За дуплика има думата господин Ралчев. Заповядайте!

БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми дами и господа! С едно значително чувство за неудобство съм принуден да взема думата за дуплика. Защото, очевидно е, че се касае до една специфична материя, която в момента се ползва по начин, по който ми е много трудно да възразявам. Да говорим в една такава зала кое престъпление може да бъде извършено при умисъл и колко форми има умисълът, кое е непредпазливост, е абсолютно излишно. И аз имам много голямо неудобство да мога да обяснявам едни институти, които са елементарни и се учат там, далеч назад във времето.

На второ място - оправданият стопански риск, уважаеми господин Лучников, е институт на общата част на Наказателното право. Той се касае до всички престъпления. И в никакъв случай не може да създавате една норма, която има само ясната дефиниция - не се наказва. Тогава, когато в чл. 13а е казано: деянието не е общественоопасно, тоест не е престъпление.

Това са въпроси, които не могат да имат абсолютно никакъв спор от наказателноправна гледна точка.

Аз продължавам да считам и отново искам да обърна вашето внимание, че защитата на този кръг на обществени отношения, тези опасности, които вижда господин Лучников и които ние, естествено, че споделяме, си имат наказателноправна защита и то чрез наказателноправни норми, които са изписани и са действащи по един перфектен начин.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ралчев.

Заповядайте, господин Сендов.

БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (КБ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Аз не съм специалист-юрист и не мога да кажа по правните неща нищо съществено. Но искам да обърна внимание, че комисията отхвърля предложението на господин Лучников и въобще не го разглежда, на основание чл. 81, ал. 2 от правилника.

Аз смятам, че това свободно тълкуване на правилника ни ангажира във всички следващи случаи да се позоваваме на него.

И тъй като управляващите внасят много повече законопроекти, вероятността да имат нужда да се възползват от това да внесат в законопроектите на второ четене някакви поправки, ще бъде използвано, за да може да се отхвърли това нещо. Тъй като не може в едно Народно събрание прецедентът да не се взема предвид.

Затова искам да ви обърна внимание, че с волното използване на този член вие си отрязвате един клон, на който стоите. Много по-добре е да се отнасяте с уважение към предложенията на опозицията и поне да ги разглеждате и да ги обсъждате. Имате мнозинство, можете да ги отхвърляте. Но този пряк път за отхвърляне, според мен, ще ни създаде много неприятности по-нататък.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Сендов.

Има ли други желаещи да вземат думата?

Има думата господин Валери Димитров.

ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Дебатът ясно показва две противоположни позиции. Ако навлезем по същество в този дебат, ще видим, че се очертава следната картина. Аз напълно подкрепям това, което каза господин Ралчев, че наказателноправната защита в случая е напълно достатъчна. Учудващо е, че се заобикаля наистина този факт - че чл. 220, ал. 1 осигурява достатъчно основания за прилагане на наказателна отговорност към недобросъвестни банкови служители. И в този смисъл текстът на ал. 3 е напълно излишен. Текстът на чл. 220, ал. 1 е много общ и в неговия обсег попадат наистина всички подобни случаи, които се опитва да инкриминира ал. 3.

Аз се учудвам защо съставителите на този текст не са си дали труда да поговорят с прокуратурата каква е причината за неприлагането евентуално на чл. 220 или за неговото прилагане, и защо е било необходимо да се създава един текст, който напълно дублира, и то напълно излишно, чл. 220, ал. 1. Последиците ги видяхме, те се проявиха в съвсем друга посока, не в тая, която беше целена от авторите на текста.

Аз не поставям под съмнение добросъвестността на съставителите на този текст, както и намеренията на господин Лучников. Те очевидно са продиктувани от грижа за това да не се стига до разхищаване на влоговете в банките.

Но, пак повтарям, чл. 220, ал. 1 и чл. 282, както посочи господин Ралчев, са напълно достатъчни.

Тук искам да обърна внимание, че твърде често в нашето законодателство се получават подобни неща. Създават се излишни текстове, тъй като, когато се получи известен проблем в правоприлагането, веднага изпадаме в нормотворчески активизъм и се опитваме да решим проблема, като създаваме нови норми. Нормите се създават, за да се прилагат. Това, че има две дублиращи се норми, е проблем, а не е решение.

Смятам, че няма да се получи нищо опасно, ако текстът на чл. 220, ал. 3 отпадне. Наказателният кодекс продължава да действа и наказателната отговорност за недобросъвестни банкери е предвидена. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.

Има думата госпожа Масева.

ИЛИЯНА МАСЕВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Искам да направя две забележки във връзка с внесения законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.

Първо, прави впечатление, че днес в залата има едно категорично отстъпление от мотивите, с които той беше внесен. Основният мотив беше това, че се освобождавала инициативата на банкерите, че се създавала една по-добра финансова среда за отпускане на кредити - нещо, което и ние приветствахме.

Обаче ние направихме забележка още в Комисията по правни въпроси, че този текст няма да реши проблемите, защото, както правилно се изрази и господин Димитров, остава текстът по чл. 220 и, разбира се, текстът по чл. 282 в Наказателния кодекс.

Не мога обаче да се съглася с това, че текстът по чл. 220, ал. 3 е излишен - това, което предлагате да бъде отменено. Нищо подобно, напротив, това е квалифицираният състав на чл. 220. Той препраща към едно по-тежко наказание по ал. 2 и визира специално длъжностни лица, банкови служители, които умишлено, разбира се, че умишлено, раздават необезпечени кредити, забележете, и комулативно не ги събират.

Значи, ако трябва да говорим за правна чистота в този толкова важен кодекс, то тогава не би следвало да бъде отменена тази норма, а би следвало да бъде подобрено нейното съдържание - това, което предлага и господин Лучников. Но в никакъв случай и категорично тази норма не е в противоречие с целите, с обществената опасност и обществената значимост на това деяние.

Имайте предвид, че ние, взимайки тук решение и отношение, представляваме интересите на тези, чиито влогове са в банките.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масева.

За реплика има думата господин Димитров. Заповядайте.

ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Нека да внеса едно уточнение по повод изказването на госпожа Масева. Алинея 3 препраща към наказанието по ал. 2. С други думи, оказа се, че всъщност чл. 220, ал. 1, плюс чл. 220, ал. 2, който е квалифицираният състав, са напълно достатъчни за наказанието на определени недобросъвестни банкери. Ето, вижте какво казва.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Защо искате да отпада?

ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Чакайте, как така "защо искате да отпада"? Просто ал. 3 е излишна. Защо репликирате?

Господин Корнезов, първо, искам да кажа, че няма никакво отстъпление от мотивите. Тя не само е излишна, тя е вредна, защото служи като оправдание за мързеливи банкери да стоят настрана от кредитирането. Това е проблемът. Защото те непрекъснато няколко години се позоваваха на този текст и казваха: това ни връзва ръцете, ние се страхуваме от наказателна отговорност.

Вие срещали ли сте се с членове на професионалната общност, за да знаете какво говорят те?

Разбира се, че няма никакво отстъпление от мотивите. Те са си просто налице. Освен че текстът е излишен, той е и вреден. А е излишен, защото чл. 220, ал. 1 и 2 са напълно достатъчни. Какво ново казва ал. 3 на чл. 220? Нищо ново не казва. Той просто се опитва да конкретизира нещата в погрешна посока. Проблемът не е необезпеченото кредитиране. Аз споменах за това още в дискусиите, че понятието "необезпечено кредитиране" няма смисълът, който е вложен в този текст. Банките могат да кредитират необезпечено по цял свят, зависи от финансовото състояние и платежоспособността на длъжника. Ако вие кажете на някой банкер: забранено ти е да кредитираш необезпечено, той ще попита какво значи това. Идете и ги попитайте. Защото е напълно нормално в рамките на нормалния банков риск да се кредитират необезпечено изрядни длъжници с добра кредитна история. А вие поставяте нещата в една съвсем погрешна плоскост.

От тази гледна точка искам да обърна внимание, че няма никакво отстъпление от мотивите. Освен това наистина става въпрос за една стъпка. Това не решава целият проблем за подобряване на средата за кредитиране в България, но това е една стъпка в тази посока. Ще направим, разбира се, и други стъпки. Ще подобрим уредбата на изпълнителното производство в Гражданско-процесуалния кодекс, ще премахнем и други препятствия пред банковото кредитиране. Но аз не мога да разбера наистина изключителната упоритост, с която се отстоява един излишен и вреден текст. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.

Заповядайте, господин Жотев.

Целия текст четете ТУК