В историята (истерията) около сриването на Корпоративна търговска банка малко от случките и събитията ще останат в учебниците. Едва ли след 5-10 години ще помним кога точно прокурорите са влезли в офисите на Василев, къде точно във Виена се е скрил Банкера, пишат ли си есемеси с Делян Пеевски. Но твърде вероятно е по семинари и дискусии в университетските аудитории да бъде изучавано поведението на премиера Орешарски и неговия Санчо Панса – финансовият министър Петър Чобанов.

Старо и неписано правило, до болка познато от българската история, е че академичните личности колкото и добре да се справят в лекциите и упражненията, трябва да стоят далеч от държавното управление. Примерите за провалени властимащи – академици, професори, доценти – са десетки, списъкът е отегчително дълъг. Уроците на историята трябва да се помнят, човек ако знае откъде идва, знае и накъде отива.

Само че доказахме за пореден път липсата на анализ и хладен разум в момента когато се наложи да взимаме решения. Точно преди година БСП и ДПС шумно обявиха, че идвал кабинет на професорите, че сега сме щели да видим някакви неземни и нечувани експерти, зарязали захласнатите по тях студенти за да се борят в името на общото благо. За полза роду Чобанов отказал да стане най-младия професор в УНСС, както го презентира един изветрял икономист, няма нужда да му споменавам името.

Същият този велик финансов министър днес се сети да говори по телефона с най-големия (след Василев) акционер в КТБ – Оманския фонд. Зарязал идеята си за национализация на банката сега щял да разчита на инвеститорите да осигурят ликвидност и подкрепа за банкрутиралата финансова институция.

Сиреч върви като раците – смело назад. И прави в обратен ред необходимите стъпки за действие когато се установи, че дадена банка е в затруднение.

Гледам и не вярвам на ушите си! След приказките, че са изчезнали 3 милиарда и половина, че лицензът на КТБ трябва да бъде незабавно отнет, сега щели да я оздравяват.

Епопея на неадекватните, за съжаление и на незабравимите.