І. С три месеца закъсня приемането на Пътна карта за 2014 г. за изпълнение на препоръките от доклада на Европейската комисия от януари 2014 г. в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка. Обещана през февруари 2014 г., Пътната карта бе приета през май, след отправено от мен парламентарно питане.

Това написа Лиляна Павлова, бившият министър на регионалното развитие и благоустройството, в профила си във Фейсбук.

Нейния статус можете да видите тук.

От анализа на действията и сроковете за изпълнение на отправените препоръки е видно следното:

1. Всички срокове и ангажименти, включително дългоочаквани и нееднократно обещавани реформи са отложени с поне 9 месеца, а някои и с много повече!
2. Внесеният през януари 2014 г. проект на нов Наказателен кодекс в Народното събрание бе прибързано. Острата реакция на държавни и неправителствени организации, и граждани продиктува спешната отмяна и/или редакция на текстове в него. Единственият срок, поставен по отношение на по-нататъшната работа по проекта, е юни 2014 г., когато предстои обществено обсъждане на текстовете с професионалната общност и гражданските организации. В резултат на това Наказателният кодекс е сложен на „трупчета“ за неопределено време!

3. Вместо да бъдат предприети конкретни, включително и законодателни мерки, за възлагане координиращи функции за борба с корупцията на съществуваща институция, се предлага създаването на нова такава - Комисия по интегритет.

Предвижда се през септември 2014 г. да бъде създадена нова институция с работно наименование Комисия по интегритет със задача подпомагане и координиране усилията в различните сектори за борба с корупцията. За съществуващите Комисията за предотвартяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦППКОП), по известен като БОРКОР, и Комисията по превенция и противодействие на корупцията (КППК) се предижда преглед и ревизиране на функции.

Не е ясно защо предвид, че към момента съществуват различни структури тези функции не се възложат на една от тях - КПУКИ, БОРКОР, КППК, а ще се създава нова. Какви са мотивите, които обосновават създаването на нова структура? Как ще бъдат преразпределени функциите между множеството институции? Създаването на нова структура и евентуалното й стратиране на дейността би могло да стане най-рано към края на годината. Предвид обаче липсата на каквато и да е яснота относно структура, състав, функции и необходимост от финансов ресурс, твърде вероятно е стартирането да започне от януари 2015 г.
А може би причината, както винаги, е - осигуряване на работа за няколко „ценни партийни функционери“, извадени от „нафталина“….?!
А по отношение на обществените поръчки - видно е, че единственото, което се предвижда е изготвянето на анализ от БОРКОР в края на годината. Никакви реални и конкретни мерки.

4. Електронното правосъдие се отлага. Това е изводът от представената за обществено обсъждане през месец март 2014 г. Секторната стратегия за електронно правосъдие 2014-2020, а подготовката на промени в Закона за съдебната власт, свързани с електронното правосъдие, ще започне юни 2014 г.
По отношение на електронното управление никакъв напредък, а за електронното правосъдие единствено е проведено обществено обсъждане на секторната стратегия, няма нито внесен ЗИД на ЗСВ, нито политическа воля за това. Електронното правосъдие ще осигури така желаната и необходима прозрачност при работата на съдебната власт, в това число случайното разпределение на делата, общите деловодни системи, достъпните услуги за самите граждани, а дори и възможността да се внасят електронни жалби в съда. Не се ли предприемат незабавно действия 60 млн. евро по ОПДУ за дигитализацията на съдебната власт, ще бъдат безвъзвратно загубени. Закъснението вече е налице!

5. Законодателни промени за ефективното изпълнение на съдебните решения, като например – укриването с цел избягване изпълнението на присъда лишаване от свобода или неизпълнението на финансови наказания, наложени по съдебен ред не бяха инициирани, а отложени за септември 2014 г.
6. За решаване на проблема с неравномерната натовареност между съдилищата и магистратите през юни 2014 г. ще бъде представен анализ на социално-икономическите фактори, оказващи влияние върху честотата и типа дела, завеждани в българските съдилища. Анализът все още не е представен.
Само своевременно изготвен и с необходимото качество анализ ще способства ВСС да предприеме конкретни мерки за решаване на проблема с неравномерната натовареност между съдилищата и магистратите по обективен начин.

ІІ. Обещаната „горещо” през септември 2013 г. т. нар. „радикална” промяна на участието на гражданите в съдебния процес чрез промяна на института на съдебните заседатели, обещана, не се състоя. Проблемите се задълбочиха, а действия и мерки за разрешаването им не последваха.
III. Обещано бе и изработване на единни държавни критерии при дипломирането на студентите по право и промяна в провеждането на държавния теоретико-практически изпит за правоспособност с оценяване по шестобалната система, но не и срок за изпълнение. А предприемането на спешни и адекватни действия е наложително с оглед очевидната девалвацията и залиняващата престижност на юридическото образование и свързаните с него професии, а оттам и за бъдещото на българското правосъдие.

IV. Започналата по време на правителството на ГЕРБ реформата в областта на детското правосъдие бе спряна, очакваните резултати от предвидените дейности и ангажименти в Пътната карта за изпълнението на Концепцията за държавната политика в областта на правосъдието на детето 2013-2020 г. не се постигнаха.
Това бе година на неизпълнени обещания, на неизпълнени срокове, на отлагани реформи и на липса на политическа воля за действия!