Този въпрос отдавна занимава българската общественост, защото Иван Костов е политикът, който е играл и продължава да играе важна роля в развитието на България и то в най – важния период – ПРЕХОДЪТ, който за жалост още продължава.

За да имаме реална и обективна престава за едно далечно време и неговото влияние върху хората тогава, необходимо е да разгледаме по – внимателно този преломен период след 70 – те години на миналия век – времето, когато една огромна система – социалистическата беше все още на върха и никой не предполагаше, че тя вече е тръгнала надолу.

Разузнаването в България беше огромна, тъмна, страховита и обвита в секретност сфера, облечена в много власт, на която се крепеше комунистическата партия и цялата тоталитарна държава.

А за руското разузнаване това е още по – характерно, защото през 70-те години, (особено по времето на Андропов), КГБ става най – голямата шпионска организация в света.

По данни на американски анализатори, КГБ е превъзхождала по числен състав вички западни разузнавания взети заедно.

Андропов – най-дълго задържалият се ръководител на КГБ контролира не само цялата политическа власт в Съветския съюз, но и в останалите социалистически страни, в това число и България.

Огромният апарат от съветски съветници е покрил всички важни звена в България – ЦК, армията и най – вече в Държавна сигурност. Съветската резидентура, която действа в България строго конспиративно, също е много голяма. Тя широко използва своя агентурен апарат, като една от основните й задачи е подбор на агенти за руските тайни служби. Това става чрез добре легендирани и на високи позиции техни служители и агенти в определени софийски университети.

Кандидат – агентите трябва да отговарят на няколко основни изисквания:

– да са добри студенти;

- да не са политически изявени – нито с предишната, нито със сегашната власт (това особено се отнася за семействата им);

- да са физически здрави и да имат добра езикова подготовка.

След това се търси начин да бъдат легендирано изведени за период от около 2 месеца в СССР.

Понякога, българските кандидат – агенти не предполагат, че тяхното пребиваване в СССР е отдавна планирано и че се преследват други цели, а не предварително обявените. Обикновено, мотивът за пътуване до СССР е пребиваване в някакви лагери или посещаване на курсове. Там се довършва тяхното проучване по специална система, включваща психологически и умствени тестове. Ако се прецени, че са подходящи, подхожда се към тяхната вербовка.

Те трябва да подпишат и съответна декларация за конспиративност на връзката им със специалните служби. Има случаи на отказ и тогава пак подписват документ, че ще пазят в тайна контактите си с разузнаването.

Ако агентът се изяви като особено перспективен, тогава му се осигурява отново легендирано пребиваване в СССР за по – дълъг период, който обикновено се свързва с някакава форма на гражданско обучение – например специализация или аспирантура.

Периодът след 1970 г. е много важен в биографията на Иван Костов. Счита се, че той тогава е бил изучаван с цел преценяване дали е подходящ за вербуване като агент на съветското военно разузнаване. И неговото кандидатстване за летец в БГА Балкан и заминаване в Кременчук, Украйна е само ”легенда”, както се казва на оперативен език. Защото е известно, че Кременчук в Украйна е конспиративната база за работа с кандидат агентите на съветските секретни службии, най-вече на военното разузнаване ГРУ.

Има и свидетел, който е учил заедно с Костов, но не за летец, – както Иван твърди. Свидетелят не крие, че заедно с Иван са били подготвяни за агенти на съветското военно разузнаване. И този човек се казва Кольо Парамов.

Парамов е сериозен финансист – икономист и е бил съветник на премиера Борисов. Той твърди, че с Иван Костов са преминали агентурна подготовка имено в Кременчук, Украйна.

Парамов, като почетен член на Военния съюз на Украйна, всяка година ходел на тържествата на 9-ти май. „Там ме срещат стари приятели и ме питат какво прави Иван Йорданович. Отговарям, че е министър – председател и сутрин като се събуди започва да говори срещу Русия”.

Парамов също казва: „Това е специализирана школа на СССР с всички дейности и условия. Работи се в най–дълбока конспирация и нямаме право да говорим за това.” Парамов действително избягва други подробности, но не крие своята и на Костов съпричастност към руското военно разузнаване.

Ето и версията на политолога и разследващ журналист Антон Тодоров: „В средата на 70 – те години Иван Костов е млад асистент във ВИИ ”Карл Маркс”, където го забелязва един от най–влиятелните съветски агенти в България проф. Милодраг Кичович. Той препоръчва Костов на Военния отдел на ЦК на БКП, които го вземат под чадъра си, започват да го реализират и да му помагат в кариерата”. Във военния отдел на ЦК съответно има представители на съветското разузнаване и така Иван Костов вече е в тяхното полезрение. За съветските чекисти, при пълното съдействие на българските власти, не е трудно да се разработи легендата “кандидатстване за летец в БГА Балкан” и да се организира пътуване до Кременчук, Украйна. Но както казва Парамов, там няма школа за летци, а за агенти.

За съпричастността на Иван Костов към съветските разузнавателни служби изявление прави и бившият вътрешен министър Богомил Бонев.

През декември 2004 г. Бонев дава специална пресконференция по този въпрос и казва, че застава с името си зад тази информация. Той дори предлага на Иван Костов да се явяват пред детектор на лъжата.

Богомил Бонев, като министър на вътрешните работи и главен секретар на МВР, в няколко правителства, е един от най – информираните в България. Съмнението за достовереността на информацията му за съпричастността на Иван Костов към разузнаването е много малка.

Освен украинският, има още един неясен период от биографията на Иван Костов, в който има съществени противоречия. В някои негови биографии пише: През 1983 г. защитава дисертация във ВИИ ”КарлМаркс” на тема: „Икономически растеж, структура и фактори в производствената сфера” и става Кандидат на икономическите науки.

А ето и друга версия:
На 31 май 2001 г. Костов дава официално интервю за в-к Демокрация и под интервюто е поместена официалната му биография, дадена на вестника от пресцентър на Костов и с негово съгласие. В нея пише: „1982 – 1984г. – слушател в Института за повишаване на квалификацията в Москва. Като свободен аспирант защитава дисертация на тема:” Икономически растеж: структура и фактори в производствената сфера”, кандидат на икономическите науки.

Какво още казва Иван Костов за пребиваването си в Кременчук, Украйна:
„В школата за летци пребивавах около месец – два и полагах много тежки изпити. Като научих, че съм резерва в списъка за кандидат – студенти във ВИИ ”Карл Маркс”, веднага се върнах в България. Имах драматично пътуване и се наложи да продам част от дрехите си”.

От всичко до тук, трябва да се направи определен извод, че ако Иван Костов иска да убеди читателя в своята несъпричастност като агент на руското военно разузнаване или към други разузнавателни служби, не трябва да мълчи, както прави досега.

Иван Костов трябва да излезе с аргументирани доказателства, за да изчисти своето име. В противен случай той ще остане вечно със съмнението, че е бил руски агент.

Много от действията му като държавник и политик, при един по-задълбочен анализ показват, че в много случаи той е защитавал руските интереси за сметка на българските.

Толкова години Костов е мълчал, но накрая на политическата си кариера съвестта му няма ли най-после да проговори проговори!

Източник: infobalkani.wordpress.com