Напоследък се питам каква е разликата между гражданина Йордан Йорданов и гражданина Росен Петров? Първият, който в родния си град е известен с прякора си Жъчката, в края на януари спаси живота на четирима младежи, чийто автомобил падна заради несъобразена скорост в коритото на река Бистрица край Благоевград. Йорданов рискувал собствения си живот, спускайки се в стръмното дере. Там извадил от ледената вода един по един всички младежи и ги откарал в "Бърза помощ " в Благоевград. Ако не била намесата на Жъчката, последствията за катастрофиралите щели да бъдат фатални.

За постъпката си бизнесменът Йордан Йорданов бе награден с почетен знак "За хората с добри сърца" - разбира се, от неправителствени граждански организации. На церемонията той казал простичко: "Не обичам да се шуми около името ми. Когато човек прави добро, не е нужно да го афишира. Не съм по приказките, а по действията."
Подобна постъпка извърши и Росен Петров, известен като водещ на предаването "Нека говорят... с Росен Петров". В началото на февруари майка и тригодишното й дете бяха пометени от шофьор в столичния квартал "Люлин". На мястото на инцидента по случайност бил и Петров. Той качил жената и детето в колата си и ги откарал в "Пирогов". Преди това не пропуснал да вземе документите на виновния шофьор. "Нали съм с полицейско минало, извърших граждански арест", разказа водещият пред една информационна агенция. "Не съм спасил ничий живот, просто ги закарах до "Пирогов" и понеже съм бил полицай, в такива случаи действам нормално, спокойно", обясни Петров пред медията.

Информацията за случилото се появи в агенция, свързана с новия политически проект на бившия водещ и телевизионен журналист Николай Бареков. Разказът на Петров пред медията предхождаше с няколко дни драматичната му раздяла с bTV и собственото му предаване, която иначе остави в зрителите впечатление за импулсивна проява след дълго спотаяваното желание на водещия да поеме тежкия път на политик.

Какво пък, такава е била мечтата на Петров. Макар че той призна за друга своя мечта - да бъде разузнавач и да работи за държавата. Бившият възпитаник на НГДЕК и Академията на МВР със специалности "Право" и "Сигурност и борба с престъпността" имаше възможност да осъществи и това си въжделение. Той е работил около година в "Криминална полиция" в СДВР като оперативен работник на длъжност разузнавач първа степен. Сблъсъкът с реалността в МВР обаче го подтикнал да поеме в друга посока и така Петров се насочил към журналистиката.
Не може да се отрече, че последното въжделение на бившия водещ да стане политик светкавично се изпълни. Той стана заместник-председател на "България без цензура" и дори в анонс получи поста на бъдещ министър на вътрешните работи. Ако и тази опция някога се сбъдне, много любопитно е каква ли ще бъде реакцията на бившия кадър на МВР след сблъсък №2 с реалността в министерството?

Дотогава обаче много вода ще изтече, на още много обещания ще станем свидетели. Отсега обаче има нещо смущаващо в действията на Росен Петров - и като бивш телевизионен водещ, и като бъдещ вътрешен шеф. След скандала с bTV той се закани, че ако кампанията срещу него не спре, ще отиде в прокуратурата и ще разкрие много неща, свързани с търговия с влияние в телевизията, как се назначават журналисти и как се купуват обществени поръчки.

Та въпросът е следният: ако кампанията срещу него спре, ще скрие ли истината за корупцията в телевизията един кандидат за министър на вътрешните работи, за какъвто бе посочен Росен Петров? Другото питане е свързано с битието му на журналист и всъщност се отнася до цялата журналистическа гилдия у нас: как стана възможно една неудобна истина да намери удобното време, за да бъде изречена на глас?

Що се отнася до гражданина Йордан Йорданов, с две ръце гласувам "за" предложението на анонимен българин от форума на един регионален вестник: "Такъв човек ни трябва за премиер и президент. Сто такива човека в Народното събрание ни трябват, а тая сегашната измет на бунището, до един!"

Разликата между Петров и Йорданов е една - героят от Благоевград никога няма да стане политик. Навярно защото не е по приказките. Жалко - заради едната мечта на милиони анонимни в българската политика да останат единствено хора на действието.