Уважаеми г-н заместник областен управител,
Уважаеми г-н председател на общински съвет Елена,
Уважаеми госпожи и господа кметове,
Уважаеми архиерейски наместник,
Уважаеми общински съветници, гости и съграждани!

Дами и господа!

Пети декември е дата с важно историческо значение, не само за Елена и еленчани, но и за целия български народ.

Днешният паметен ден е повод да отдадем заслужена почит към съдбоносния подвиг на предците ни, дали живота си преди 145 години в сраженията край Елена през Освободителната война.

Историята отрежда на нашия край значимо място в развоя на военните действия през Руско-турската освободителна война, не само заради знаковото местоположение на района, но и поради факта, че тук се разиграват съдбоносни събития, обуславящи крайния изход от войната.

Не случайно, началникът на отряда, ген. м-р Домбровски подчертава в своя рапорт, че „Да назова отличилите се този бой, това значи да назова всички.“

Българските опълченци – хора от различни поколения и възрасти, участвали дейно във военните действия, доказват колко големи са били техните нравствени сили. Броят на убитите е сравнително по-голям от този на ранените, което показва и ожесточения характер на сражението. Но големите загуби и тежките битки не сломяват духа и непоколебимата воля на войниците.

С изключителния си действия малобройният Еленски отряд, макар и принуден да отстъпи градa под силния натиск на няколко пъти превъзхождащия го по численост противник, не допуска да бъде обкръжен и проваля замисления от върховното турско командване план да превземе Търново и принуждава войските да се оттеглят към Дунава.

Потвърждение за това е фактът, че само шест дни след спирането на турското настъпление при Елена, войските на Осман паша в Плевен капитулират.

По този начин е осуетен и последният сериозен опит на турската страна да вземе надмощие и внесе обрат в стратегическата инициатива в своя полза. Така спирането на мащабната настъпателна операция на турските войски при град Елена определя до голяма степен победоносния край на войната и донася жадуваното освобождение на България.

В това именно се състои голямото историческо значение на решаващото сражение край Елена през 1877 година.

По традиция, за да увековечим подвига на загиналите в сраженията, всяка година на 5 декември се събираме на това знаково място, пред паметника в западните покрайнини на града, където се водят последните решителни битки.

Шествието до тук, което обединява всички нас, е символичното извървяване на пътя, по който еленчани са бягали пред настъпващите турски войски, оставили зад себе си всичко материално, взимайки само най-скъпото си – техните деца.

Нека помним и тачим нашите предци, чиято изстрадала мечта да извоюват свободата на българския народ със слово и меч, днес ни събира отново тук след 145 години!

Вечна памет на загиналите и поклон пред святото им дело!