Делегация от представители на Музей на Възраждането, НЧ „Напредък - Елена – 1863“ и община Елена посети Истанбул, за да отдаде почит на гроба на Иларион Макариополски в българската църква „Свети Стефан“. Визитата бе организирана от музея, във връзка с отбелязването на 210 години от рождението на българския митрополит, както и 147 години от неговата смърт, които се навършват през 2022 година.

Групата бе посрещната от Анастасия Чирпанова, представител на Българската Екзархия в Истанбул. Главният уредник на Музея на Възраждането г-н Светослав Петров благодари на Българската църковна община за гостоприемството и отзивчивостта им в осъществяването на първото подобно голямо поклонение на гроба на митрополит Макариополски в Истанбул. Той отбеляза, че в знак на признателност от името на няколко институции е донесена пръст от двора на неговата родна къща, както и венци.

Гостите разгледаха уникалната сграда на Желязната църква и се запознаха се с нейната история и архитектура, а г-жа Чирпанова получи като подаръци фототипното издание на книгата на Милан Радивоев „Иларион Макариополски - живот и дейност“, новоизлязлата книга на проф. Вера Бонева „Дълг и чест: Иларион Макариополски“ и фототипно издание на Еленския сборник. Директорът на музея Стилияна Марчовска посипа пръст от родната къща на големия български духовник на гроба му, след което бяха понесени венци.

Иларион Макариополски остава в историята ни като един от висшите български духовници на Възраждането и един от водачите на борбите за църковна независимост. Произлиза от известния еленски род Михайловски, негов племенник е поетът и автор на химна „Върви народе възродени“ Стоян Михайловски. Животът и делото на митрополита са свързани с Цариград, откъдето ръководи църковно-националната борба. На 3 април 1860 г., под негово ръководство, се организира Великденската акция. При една от обиколките му из епархията в началото на 1875 година той се простудява и се разболява фатално. Без да се е излекувал напълно, на 11 май същата година отпътува за Цариград за да участва в заседание на Светия Синод на Българската екзархия. Това негово пътуване се оказва последно, тъй като болен от пневмония и почива на 4 юни 1875 година. Погребан е в двора на българската църква „Свети Стефан“, където още се намират гробовете на църковните дейци Авксентий Велешки, Мелетий Велешки и Паисий Пловдивски.