Пътнически автобус, пътуващ от Бургас за София се преобръща. При инцидента загиват 6 души, а 23, сред които и дете, са ранени. Повече от 14 линейки извозват ранените до различни столични болници.

2005 г.
Европейският парламент гласува с абсолютно мнозинство в подкрепа на подписването на Договора за присъединяване на България към ЕС на 1 януари 2007 г. Подписването на Договора за присъединяване е подкрепено с 522 гласа “за”, 70 гласа “против” и 69 “въздържали се”.
До последно положителният вот е под въпрос, тъй като най-голямата политическа група в Европарламента – Европейската народна партия, решава да предложи отлагане на гласуването на договора за следващата сесия, която е на 27 и 28 април. Причина са вътрешни спорове между институциите и по-конкретно изключването на Европарламента от бюджетната процедура за определяне на финансовата рамка за България и Румъния. Гласуването става възможно благодарение на постигнато в последните минути преди вота споразумение между Европарламента, Съвета на министрите и Еврокомисията. На 25 април 2005 г. по време на тържествена церемония в Люксембург България и Румъния подписват Договори за присъединяване към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. От българска страна Договорът за присъединяване е подписан от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министърът на външните работи Соломон Паси и министърът по европейските въпроси Меглена Кунева.

1994 г.
В Скопие българският министър на просветата Марко Тодоров не подписва двустранните споразумения поради несъгласие с формулировката за македонския език. Марко Тодоров е роден на 26 февруари 1944 г. в град Мюнхен, ФРГ. Завършва гимназия в Русе и корабостроене във Технически факултет към Университета в гр. Росток, ФРГ. През 1978 г. получава задочна аспирантура в университета в Магдебург. През 1981 г. е на специализация в Техническия университет Виена, Австрия, Институт по съпротивление на материалите. В периода 1968 –1969 г. е конструктор в Института по корабостроене – Русе, след което става стажант – асистент по висша математика във ВИММЕСС – Русе. През 1982 г. Тодоров става доцент по математика. Няколко години е ръководител на сектор „Информатика“ към Центъра по математика на ВТУ „А. Кънчев“ – Русе. В периода 1984-1987 г. е директор на Учебния изчислителен център към ВТУ „А. Кънчев“ – Русе. Две години по-късно е ръководител на катедра „Техническа механика“. През 1990-1991 г. Тодоров е народен представител в VII Велико народно събрание. През 1993 г. е ректор на Висшето техническо училище Русе. От 1993 до 1995 г. е Министър на науката и образованието. През 1997 г. е назначен за Директор на Центъра за информационно и компютърно обслужване на Русенския университет. През 2003 г. става ректор на Русенския университет.

1967 г.
Политбюро на ЦК на БКП приема решение „За отношенията на НРБ със СФР Югославия“. В него е записано, че българската страна трябва да продължи „тактично, но настъпателно“ да разяснява и защитава своята позиция пред ръководителите на СФРЮ и СР Македония и да се стреми да постигне с тях „единно становище“, като настоява и двете страни да избягват всякакви поводи за изостряне споровете по македонския въпрос и „да не позволим на реакционните кръгове на Запада да използват тези спорове, за да атакуват и нас, и Югославия“.

1962 г.
В София се провежда Първи международен турнир по свободна борба „Дан Колов“, който става традиционен.
Данчо Колев (Д. К. Данев; Дан Колов) е български спортист, състезател по свободна борба (американска борба). Той е роден на 27 декември 1892 г. в с. Чадърлии (днес с. Сенник) Севлиевско. На 17-годишна възраст се изселва в Америка, където работи като докер, миньор, железопътен работник и металург. През 1914 г. за първи път побеждава професионален борец, а през 1925-а самият той става професионалист. На 6 април 1936 г. побеждава в Париж Анри Деглан и получава титлата европейски шампион по свободна борба. Дан Колов има над 1500 срещи, от които губи само три. През целия си живот Дан Колов запазва българско гражданство и се бори като български борец. След завръщането си в България организира състезания по борба с благотворителна цел в София, Пловдив, Стара Загора, Русе и на други места. Умира на 26 март 1940 г. в родното си село.