На 11 април 1945 година затворниците от концлагера Бухенвалд, като разбрали за приближаването на съюзническите войски, се вдигнали на въоръжено въстание, подготвяно дълго от съветските военнопленници, обезоръжили охраната и завзели ръководството на лагера. Когато пристигнали американските танкове, руският отряд представлявал едно добре въоръжено съединение.
11 април се чества като международен ден на бившите политзатворници и концлагеристи.

Днес Ваймар има печалната слава на Бухенвалд. На северозападната страна на хълма Етерсберг, където Гьоте се е наслаждавал на простора до самия Херц, национал-социалистите организират през 1937 г. концентрационния лагер Бухенвалд.
Официално в лагера не е имало газови камери. Много от затворниците обаче били измъчвани до смърт и убивани. Подлагали ги на студ и глад. Голяма част умирали от недохранване и болести. В лагера и в 136 външни групи, които възникват през 1942 г.,са задържани около 250 000 души от 50 националности – евреи, престъпници, бездомни, цигани и хомосексуалисти, както и сектанти от Свидетели на Йехова, руснаци, поляци, французи, българи, евреи, немци, комунисти и буржоазни демократи, вярващи и безбожници, писатели и земеделци, лекари и строители, мъже и жени, старци и деца. Виновни в едно – несъгласие с хитлеризма и просто за нищо не виновни, освен, че са се родили хора.

По-късно основен контингент стават евреите, следвани от военнопленниците, циганите, затворници от почти всички страни на света и пр. Смъртността в лагера става висока още през 1940 г., когато е открит и първият крематориум. Ликвидирането на затворници е извършвано чрез инжектиране на фенол в сърцето, разстрел или в газови камери в близко разположения град Бернбург. Със затворниците са извършвани и медицински експерименти за нуждите на фирмата „Беринг” от Марбург и на берлинския институт „Роберт Кох”. Затворниците са изпращани да работят в заводи за военна продукция във Ваймар и Фриц-Заукел.

През август 1943 г. в съседство е създаден лагерът Дора – в началото като подразделение на Бухенвалд, а от октомври 1944 г. като автономен концентрационен лагер.

Лагерът и намиращите се в него 20 000 затворници са освободени от американската армия на 11 април 1945 г. Когато се чуват първите артилерийски залпове на приближаващите американци, на 11 април 1945 г. затворниците грабват откраднатото преди това и скрито оръжие и сами се освобождават. Така, когато американците нахлуват в Бухенвалд, за тяхно учудване затворниците вече са превзели властта.