„125 години от рождението на Константин Кисимов” е озаглавена изложбата, която е подредена пред Факултета по изобразително изкуство във Велико Търново. Експозицията е подготвена от Музикално-драматичния театър в старата столица, който носи името на великия актьор, съвместно с Общината, Регионалния исторически музей, Регионалната библиотека „П. Р. Славейков” и Народен театър „Иван Вазов” в София.

Изложбата включва 18 пана, а върху тях могат да се видят архивни фотоси и документи, свързани с живота и творческия път на Кисимов. Сред тях има портрети и скици, които се съхраняват в частни колекции, както и снимки от архива на Народния театър „Иван Вазов“. От Регионалния исторически музей в старата столица също са предоставили фотоси, които се показват за първи път пред търновската общественост.

По повод юбилея гримьорната на Кисимов във великотърновския театър ще бъде превърната в музей. Помещението е ремонтирано и съвсем скоро ще е отворено за посещения от публиката, сподели директорът на МДТ Васил Вълчев. В гримьорната ще бъдат показани два оригинални костюма от знакови роли на бележития актьор, които се пазят като реликви в архива на театъра. Единият е от ролята на Аркашка в пиесата „Лес“ на Островки, с която през 1950 г. Кисимов печели Димитровска награда. Вторият костюм е от превъплъщението му в Езоп през 1956 г. в едноименната пиеса на Гилерме Фигейреду. За тази роля на българина в Бразилия е издигнат паметник. Автентични гримове от 50-те години на миналия век ще бъдат подредени върху тоалетката. В гримьорната ще могат да се видят и портрети на Кисимов в различни сценични образи.

В празничната седмица преди юбилея във фоайето на театъра също ще бъде подредена изложба, посветена на патрона на великотърновския театър. Експозицията ще представя автентичните костюми, носени от Кисимов, заедно с фотоси от негови роли.

Кулминацията на честванията за 125-годишнината от рождението на Константин Кисимов ще е на 15 април от 19 часа. В голяма зала на театъра ще се играе спектакълът „Хъшове“ по мотиви от повестта „Немили-недраги” на Иван Вазов. Режисьор е Бойко Илиев, сценографията и костюмите са на Лидия Къркеланова, а в постановката участва целият драматичен състав на МДТ. „Хъшове” е любимата пиеса на Кисимов, а ролята на Странджата е сред емблематичните образи, които той пресъздава на театралната сцена. През 1919 г. великият артист изпълнява за първи път монолозите на Странджата в читалищното театро в Търново, а през годините тази пиеса се превръща в негова съдба. За първи път играе Странджата в Народния театър „Иван Вазов” през 1931 г., а след това още поне пет пъти се е превъплъщавал в любимия образ на търновска сцена.

Константин Кисимов е сред родоначалниците на българския театър и кино. Роден на 16 април 1897 г. в Търново и е потомък на патриотичен търновски род. Неговият прадядо Георги Кисимов е бил участник във Велчовата завера през 1835 г., дядо му Пантелей - член на Букурещкия революционен комитет, а баба му Евгения Кисимова - модерна и образована за времето си жена, основава първото женско дружество у нас. Бащата на актьора завършва прочутия Роберт колеж в Истанбул и Международно право в Кеймбридж. Самият Константин Кисимов се дипломира право в Софийския университет, но не става адвокат или съдия, а се отдава на любовта си към театъра и киното.

Още през 1922 г. започва да учи в театралната школа при Народния театър, а по-късно е изпратен на специализация в Сорбоната в Париж, откъдето се завръща през 1928 г. Дебютът му на театралната сцена е в ролята на Сганарел в „Любовта лекар“ от Молиер в Театър Студия на Исак Даниел. След като през 1924 г. студията се разформирова, постъпва в Народния театър, където играе до края на живота си.

Известният великотърновски актьор през годините е създал на театралната сцена незабравими образи от нашата и световната драматургия, а сред тях са „Големанов”, „Хамлет”, „Хъшове”, „Свекърва”, „Тартюф”, ”Боряна”, „Опечалена фамилия” и др. Участва „на живо“ в постановки на прохождащия телевизионен театър и прави великолепни роли в „Камък в блатото“ (1959), „Юнгфрау“ (1961) и „Българи от старо време“ (1963). Пристрастен е към Алековия герой бай Ганьо, с изключително отношение към художественото слово и въздействието на текстове на Ботев, Вазов, Вапцаров. Освен в театъра, той е рецитатор на българска и руска класическа поезия, участва в радиото, телевизията и киното.