Днес е 10 април- Световният ден на Хомеопатията. На този ден е роден д-р Самуел Ханеман- откривателят на тази велика, ефективна и дълбока наука, чиято цел е възстановяването на здравето по природен начин.

„Най-висшия идеал на лечението е бързото, меко и трайно възстановяване на здравето или отстраняване и унищожаване на болестта във всичките й проявления по най-краткия, най-сигурен и най-безвреден начин, върху ясни, разбираеми принципи.“(Органон на лечебното изкуство)

Хомеопатичното изкуство лежи в намирането на подобието между тоталността от симптоми на пациента и съответното лекарство, което притежава най-голямо сходство с неговата вибрация. Хомеопатията е най-холистичният и индивидуалистичен метод на лечение, който цели откриването на есенцията, централната нишка, която преминава през пациента, специфичните му аспекти, най-спонтанните, ясни, специфични и интензивни симптоми, които правят случая уникален и неповторим и изискват също толкова персонализиран подход и индивидуално лечение.

Хомеопатията е нежна и енергийна наука, която функционира върху фундаменталния закон, който гласи, че жизнената сила, налична у всеки организъм, различен от мъртъв, винаги ще резонира с подобното. Хомеопатията не лекува болестта, а човека, защото никой симптом не е локален, а е израз на цялото същество, независмо дали е проявен на физическо, емоционално или ментално ниво. Разстроеното здраве е индикация за разстроена жизнена сила, а тя е тази, която одухотворява целия жив организъм и по тази логика, болестта не е локална формация или явление. Хомеопатията разглежда здравето като динамично равновесие, което изисква персонализиран, холистичен подход, защото изразът на болестта е напълно различен при всеки отделен  пациент.

И макар, че хомеопатията в България е факт от 160 години насам покрай първия български хомеопат д-р Миркович, награден със златен медал от Наполеон III заради хомеопатичните си заслуги и приложените му на практика знания за генус епидемикус при овладяването на епидемията от холера, все още тази наука страда, заради недостойното място, отредено й поради тоталното неразбиране на хомеопатичните принципи от страна на съвременните критерии за наука и медицина и безкрайните спорове в научните среди.