Аврамий се родил и живял във Волжка България в края на 12-ти и началото на 13-ти век. Той бил роден и възпитан като мюсюлманин. Живеел богато, занимавал се с търговия, но винаги оказвал гостоприемство на странници и бедни. Покръстил се в руския град Владимир, където живял известно време. По-късно се върнал в Болгар – столицата на Волжка България, и започнал да проповядва Христовата вяра. Заради това е бил арестуван и убит от своите сънародници на 1 април 1229 година. Погребали го в християнското гробище на Болгар. Хората разказвали, че на гроба му стават чудесни изцеления на болни християни.

След една година тялото на мъченика било пренесено в град Владимир и мощите на св. Аврамий били положени в църквата „Успение на Пресвета Богородица“ на 6 март 1230 година.

Мария Египетска живяла около V-VI в. в Александрия, тя била жрица на любовта. Един ден пожелала да влезе в църквата на Божи гроб, но невидима сила не я допуснала. Тогава Мария паднала на колене и помолила Бог за прошка. Чула глас, който я призовал да се оттегли в пустинята. 17 години тя живяла далече от хората. В края на живота си случайно срещнала един свят старец, на когото се изповядала. Тогава той я причестил и тя предала Богу дух.