Първият Ден на жената е отбелязан на  23 февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.

Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическата експанзия в началото на XX век, която поражда протести за подобряване условията на труд.

Датата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 в Ню Йорк..

Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно тези жени създават своя първи работнически  синдикат.

В следващите години следват други протести, най-известният от които е през 1908 г., когато жените организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване.

На  27 август 1910 г. в  Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените, организирана от Социалистическия интернационал. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. На следващата година Международният ден на жената е отбелязан от повече от един милион хора в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 г. във Франция и Русия.

В България 8 март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911 г., а през 1915 г. е първото публично честване.

Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след  9 септември 1944 г.   Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти.

Днес празникът е спорен. Част от дамите го приемат, други – не.