Собственици на земи ще имат две години да предявят претенциите си за установяване на реалните граници на терените, които са им върнати с влязло в сила решение на съда или на поземлените комисии. Това предвижда проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, качен за обществено обсъждане.
Двете години започват да текат от влизането в сила на промените в този закон. Целта на промените е да се сложи край на продължаващата вече 30 годишна поземлена реституция, пише в мотивите към проекта.
След този двугодишен срок в продължение на още 5 години земеделските служби по места ще трябва да разполагат със земи, с които да удовлетворят претенциите, гласят промените, които бяха пуснати за обществено обсъждане от Министерския съвет.
Общинските служби по земеделие ще бъдат освободени от задължението да разрешават  споровете за права при регистрацията на договорите за уедрено ползване на земеделски земи, предвиждат още промените.

Така ще се увеличи площта на ползваните на правно основание възстановени имоти, съответно ще нарасне възможността за получаване на доходи от тях.
На земеделските стопани и местната общност се предоставя възможност да управляват земите си и да поемат отговорност за стопанисването ѝ, децентрализираната собственост върху земята дава по-равноправни икономически възможности на хората от селските райони и им създава по-голямо чувство за лична отговорност, съответно малките собственици биха използвали по-малко интензивни методи на обработване на земята, което от своя страна намалява неблагоприятното въздействие върху околната среда.
Другото предложение за изменение на закона касае процедурата за комасирано ползване на земеделските земи чрез създаване на масиви за ползване по споразумение между собствениците и ползвателите, обработващи имотите в землището през съответната стопанска година.
Вносителите посочват, че общинските служби по земеделие се налага да решават спорове, когато през съответната стопанска година са представени два и повече договора за ползване на един и същи имот.
Вместо разрешаване на възникналите спорове за ползване на земеделските имоти, сегашната разпоредба създава проблеми на общинските служби по земеделие, като ги поставя в роля да определят на кого принадлежи правото на ползване при представяне за регистриране на вписан и невписан договор, както и при наличието на дублирани многогодишни договори (нотариално заверени и вписани в службата по вписванията), често сключени от различни съсобственици на имотите.

Често са случаите, при които след като е приключила процедурата и масивите за ползване са разпределени с влязла в сила заповед на директора на областната дирекция „Земеделие“, се установява със съдебно решение, че първият по време вписан договор е нищожен или че спорът между вписан и невписан договор е решен в полза на невписания, т. е. точно обратно на уредените в ал. 6 две хипотези.
В повечето случаи съдебните дела, заведени от участниците в процедурата, завършват след приключване на съответната стопанска година, което поставя в невъзможност тяхното реално изпълнение, като същевременно общинска служба по земеделие е задължена да измени заповедта, с която е одобрено споразумението, за да може установеното от съда действително правно основание да се отрази на съответния ползвател.
В закона се предвижда още общинската служба по земеделие да води регистър на собствениците и ползвателите на земеделски земи и да предоставя информация за тях на ползвателите, участващи в споразумението по чл. 37в, с цел насърчаване на уедрено ползване и създаване на масиви.