Две години пандемия, а сега и военни действия на броени километри от нас, инфлация, летящи цени на стоки от първа необходимост, несигурност, страх… Тревогите, обаче, не са лишили българина от неговата добросърдечност и милосърдие.

Настоящата история започва с един пост в социалните мрежи на служителката в МВР Благородна Макева – Найденова. В трогателните редове тя разказва за нелеката съдба на една баба и едно слънчево момче от горнооряховското село Драганово.

Още от раждането му, на Кристиан е поставена диагноза Детска церебрална парализа, спастична форма, тежка степен. „Кико никога няма да има първа крачка, първи учебен ден, абитуриентска вечер, сватба, приятели, приключения. Мисълта, че ще гледат цял живот "кукла в количка" срива психически родителите му и всеки поема по своя път. Майка му заминава за чужбина, където създава ново семейство, с "нормални" деца. Баща му започва нов, свободен живот. Кико остава. Единственият човек в живота му е баба Ани, която категорично отказва внучето ú да расте в дом за деца с увреждания. Тя поема грижите за него сама, без помощ. Грижи се за него денонощно, само с пенсията си. Днес Кико е вече 19-годишен мъж - висок и тежък. Баба Ани е дребна женица, годините я притискат, но тя продължава да се грижи за него, както когато е бил бебе. Той не е променил самостоятелността си от тогава насам. Не може да става, да държи лъжица, да говори, да се обръща. Той почти няма интелектуален дефицит. Дете слънце. Говори с очи. Здрав дух, затворен в болно тяло. Общата сума, с която разполагат двамата от двете пенсии и нейната заплата като личен асистент, е около 1000 лв. Пари, които трябва да стигнат не само за ток, вода, отопление, храна и лекарствата ú, но и за всички нужди, породени от неговото състояние – рехабилитации, уреди, операции, специалисти. Всяко посещение в държавна болница за рехабилитация е обвързано с допълнителни плащания като път (не разполагат с личен автомобил), доплащания за придружител, храна, допълнителна терапия.“ – това разказва Благородна Найденова на познати и непознати и споделя как Кристиан неотложно се нуждае от инвалидна количка и позициониращ стол. Защото без количка двамата с баба му не могат да отидат нито на рехабилитация, нито да излязат навън. А липсата на позициониращ стол допринася за допълнително изкривяване на гръбнака, което от своя страна уврежда вътрешните органи, затруднява правилното им функциониране, пречи дори на дишането.

„С растежа костите на Кико растат, но заради спастичността сухожилията остават стегнати, което води до изкривявания и силна болка. Преди години баба Ани е завела внука си в Сърбия, на отпускаща операция при д-р Александър Назаркин, за която е платила 6 000 лв. Ефект има, но той трае,  докато костната система остане в същото положение. С растежа проблемите се връщат. Сега Кристиан се нуждае спешно от повторна такава интервенция, но баба му не може дори да мечтае за такава сума.“ – допълва Благородна.

И след два дни се случва малко чудо – един млад мъж от Горна Оряховица на име Кристиан /явно няма нищо случайно на този свят/, отива в дома на баба Ани и Кристиан, кара ги до Велико Търново да си изберат количка и дарява 1000 лв. за закупуването и. Благодарение на даренията и на други добри хора, новата количка от над 2 300 лв. вече е факт. Друг млад и сърцат мъж е обещал да помогне за закупуването на позициониращ стол.

Така благородната инициатива на Благородна до тук е сбъднала две от мечтите на всеотдайната баба Ани и лъчезарния Кристиан. Ако можете да помогнете за повторната операция на Кико, от която той спешно се нуждае, може да го направите по тази банкова сметка:

Банка ДСК - АД

IBAN BG61STSA93000027125721

Кристиан Захариев Йовчев