Възможно е нарастване на инфлацията, което ще ограничи реалния растеж на доходите и ще  доведе до по-голямо от очакваното забавяне в растежа на потреблението на домакинствата през 2022 г. Това е записано в Проект на Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2022-2024 г., качен за обществено обсъждане.

Високата несигурност би могла да доведе и до отлагане на възстановяването на частните инвестиции. Растежът на кредита за домакинствата се прогнозира да се забави до 9,4% през 2022 г., отчитайки края на частния мораториум, очакванията за охлаждане на пазара на жилища, забавяне на нарастването на компенсациите на наетите и потребителските разходи. През периода 2023 - 2024 г. кредитът за домакинства ще продължи да нараства с относително висок, но забавящ се темп, посочват авторите от Министерство на финансите.

В документа пише още, че реализацията на прогнозата е силно зависима от появата и разпространението на новите варианти на вируса и степента, в която здравната ситуация, респ. мерките за справяне с епидемията, се отразяват върху икономиката. При налагането на стриктни и продължителни мерки срещу разпространението на COVID-19 е възможно да се наблюдава по-слаба от очакваната икономическа активност през първата половина на 2022 г.

През периода 2022 – 2024 г. е предвидена възможност за поемане на нов държавен дълг в рамките на 7,3 млрд. лв. - 9,1 млрд. лв. годишно, като размерът на дълга в обращение, който следва да бъде рефинансиран, възлиза на 3,0 млрд. лв. – 3,5 млрд. лв. годишно.

Тъй като до началото на бюджетната 2022 г. държавният бюджет не е приет от Народното събрание, през 2022 година (до приемането на закон за държавния бюджет) Министерският съвет ще може да поема държавен дълг единствено за рефинансиране на дълга в обращение и то до размера на годишните погашения по държавния дълг, поет до началото на 2022 година.