На 14 януари ромите празнуват единия от двата най- големи празници – Василица или още Банго Васил. При различните етнически групи роми, наименованието и ритуалите на празника са различни, както и разположението им във времето. Василица се празнува на 13 и 14 януари, а Банго Васил е на 15 януари. Общоприето е двете имена да са синоним на ромската Нова година – Василица, още наричана Банго Васил. Тоест, приема се, че празникът трае три дни, във всеки от които има определен ритуал.

Това преплитане идва от самия неопределим произход на празника. Легендите преминават една в друга и раждат митологията, към която ромите се придържат. Според една от тях, те намерили в гората къпини и така яли от тях, че се оцапали до уши, видял ги Дяволът и решил, че те ще станат по - дяволи от него и намислил да ги изтреби. Подмамил ги да тръгнат по мост, който започнал да се руши зад тях и те щели да се удавят, ако не се явил Банго Васил ( Куцият Васил ) и с молитва, отправена от него към Бога мостът бил възстановен, а родът на ромите бил спасен. Други казват, че Банго Васил е овчар, реална личност, който спасил ромски деца от удавяне.

Друга легенда свързва Св. Василий със Св. Георги, най- големия светия на ромите. Решил Господ да затрие ромите, но двамата се смилили и единият прибрал момче, другият - момиче и ги опазили. Дошъл празник и на небето се събрали всички светии. Но нямало веселие, нямало музика, тогава двамата светии показали двете деца, които започнали да танцуват и пеят, станало много весело и ромският народ бил спасен.

Нощта на 13 януари срещу 14 януари съответства на християнската Бъдни вечер. Ромското семейство се събира, никой не бива да скита сам навън, къщата се заключва, дори на двора не се излиза. На масата трябва да има хвъркато животно – варена или печена кокошка, петел, гъска, сготвено с ориз, като символ на спасението на ромите от смъртта.

В полунощ започва Нова година и вратите на дома се отварят за гости. Първо обаче децата трябва да сурвакат възрастните за здраве и късмет, в замяна получават бонбони и други лакомства, пари. На места се сурвакат само членовете на семейството, на други - децата минават на 14- ти сутринта през махалата и сурвакат наред.

В някои краища на страната, сред някои родове, идва самият Банго Васил. Обикновено той е близък на семейството, преоблечен така, че да не го познаят децата. Идва на вратата на къщата, домакините го канят, но той отказва да влезе, докато не му направят мост, по който да мине. Домакинът нарежда банкноти по земята и Банго Васил минава по тях. Провиква се: „Банго Васил ти е дошъл!”, отговорът е: „Да влезе, да влезе”. Щом престъпи стаята, накуцвайки, мъжете разливат ракия и домакинът казва на Банго Васил: „Както ти си ме почел, така и Господ”.

Пият за наздраве и така се почва веселбата, която трае двата дни 14 и 15 януари.