На 10 януари 1997 г. президентът д-р Желю Желев отказва да даде на БСП мандат за съставяне на ново правителство. В този момент България вече е изпаднала в политическа и финансова криза. Големите градове са обхванати от протести, блокирани са пътища и улици. Държавата е на прага на хиперинфлацията, след като за по-малко от два месеца цената на 1 долар от 500 достига до 3000 лв.

На 3 януари парламентът, в който мнозинство има БСП, отлага гласуването на предложената от СДС „Декларация за национално спасение” от „национална катастрофа”. На 8 януари парламентарната група на социалистите номинира за премиер в оставащия двегодишен парламентарен мандат Николай Добрев, който по това време е министър на вътрешните работи в кабинета в оставка на Жан Виденов.

На 10 януари президентът д-р Желю Желев, чийто мандат изтича на 21 януари, обаче отказва да даде на БСП мандат за съставяне на ново правителство, макар че е задължен по Конституция. Опозицията обявява начало на национална политическа стачка, призовава към гражданско неподчинение и организира протестно шествие срещу Народното събрание. То завършва с обкръжаване на сградата и с опит за погром и палеж.

Протестиращите щурмуват сградата на парламента, в която заседават депутатите, чупят прозорци и врати и пробиват охраната. Полицията и вътрешни войски се намесват и със сила разпръскват демонстрантите.

На 28 януари 1997 г. президентът Петър Стоянов, който встъпва в длъжност седмица преди това (22 януари) връчва на Българската социалистическа партия мандат за съставяне на правителство. На 4 февруари БСП изненадващо връща мандата. Политическите сили подписват споразумение за провеждане на предсрочни парламентарни избори през април с.г.