По цял свят Коледа се свързва с раждането на Исус и с украси, трапези и песни. Малко хора обаче знаят, че на този ден са се случили значими исторически събития, някои от които променят хода на развитието на света.

През 800-та година Карл Велики е коронясан за император на Свещената Римска империя.

Често наричан „Бащата на Европа“, Карл Велики е франкски крал, който обединява голяма част от континента под знамето на Каролинската империя. Започвайки в края на 700-та година, Карл Велики изградил огромно царство чрез обширни военни кампании срещу саксонците, ломбардите и аварите. Набожен католик, той също така провежда строги религиозни реформи.

На Коледа през 800 г. папа Лъв III коронясва Карл Велики за „император на римляните“ по време на церемония в базиликата „Свети Петър“. Тази спорна коронация възстановява Западноримската империя и утвърждава Карл Велики като лидер на по-голямата част от Европа. По-важното е, че го поставя наравно с византийската императрица Ирина, която управлява Източната империя в Константинопол. Карл Велики служи като император в продължение на 13 години и неговите правни и образователни реформи предизвикват културно възраждане и обединяват голяма част от Европа за първи път след падането на Римската империя.

През 1066 година Уилям Завоевателят е коронясан за крал на Англия.

На Коледа, 1066 година, Уилям, херцог на Нормандия – по-известен като Уилям Завоевателят – е коронясан за крал на Англия в Уестминстърското абатство в Лондон. Тази коронация идва след легендарното нашествие на Уилям на Британските острови, приключило през октомври 1066 година с победа над крал Харолд II в битката при Хейстингс.

Заради 21-годишното управление на Уилям Завоевателя много нормански обичаи и закони намират своя път в английския живот. След като консолидира властта си чрез изграждане на известни структури като Лондонската кула и замъка Уиндзор, Уилям също дава богата земя на своите френскоговорящи съюзници. Това не само трайно променя развитието на английския език – почти една трета от съвременния английски произлиза от френски думи – но и допринася за възхода на феодалната система на управление, характеризираща голяма част от Средновековието.

Коледното примирие в Първата световна война през 1914 г.

През 1914 г. коледният дух се проявява на най-малко вероятното място – бойно поле в Първата световна война. Започвайки вечерта на 24 декември, десетки германски, британски и френски войски в Белгия свалили оръжието и инициирали спонтанно прекратяване на огъня. Примирието е подбудено от германците, които украсяват окопите си с коледни елхи и свещи и започват да пеят коледни песни като „Тиха нощ“. Британските войски отговорили със собствена интерпретация на „Първият Ноел“ и уморените бойци в крайна сметка се втурнали към „ничията земя“ – опасното пространство, разделящо окопите, за да се поздравят и да се ръкуват.

Според разкази на очевидци, войниците са споделяли цигари и по глътка уиски, а някои са си разменяли коледни подаръци с мъже, по които са стреляли само преди часове. Възползвайки се от краткото затишие в битката, някои шотландски, английски и германски войски дори изиграли футболен мач на замръзналото бойно поле. Примирието не било наказано от командващите офицери от двете страни и в крайна сметка мъжете били извикани обратно в съответните си окопи, за да възобновят боевете. По-късните опити за празнични срещи били осуетени, но „Коледното примирие“ станало забележителен пример за споделена човечност и братство на бойното поле.

1968 година – „Аполо 8“ прави първа обиколка около Луната

Като част от мисията на „Аполо 8“ от 1968 г. астронавтите Франк Борман, Джим Ловел и Уилям Андерс прекарали нощта преди Коледа в орбита около Луната. Първоначално операцията била планирана за изпробване на лунния модул – използван по-късно при лунното кацане на „Аполо 11“ – в орбитата на Земята. Но когато работата по модула изостава от графика, НАСА амбициозно променя плана на мисията в лунно пътуване. „Аполо 8“ се превръща в пионер в пилотирания космически полет. Тримата астронавти станали първите хора, напуснали гравитационното привличане на Земята; първите, обикаляли около Луната; първите, видели цялата Земя от космоса; първите, видели Тъмната страна на Луната.

„Аполо 8“ е може би най-добре запомнен днес с обръщението, което тримата астронавти направили, когато навлезли в орбитата на Луната в навечерието на Коледа. Докато на зрителите бяха показвани снимки на Луната и Земята от лунната орбита, Борман, Ловел и Андерс прочели началните редове на книгата Битие от Библията. Излъчването – завършило с известната реплика „Весела Коледа и Бог да благослови всички вас, всички на добрата Земя“ – става едно от най-гледаните телевизионни събития в историята.