През 1878 година в Пловдив в длъжност встъпва първият избран кмет – Костаки Пеев, останал на този пост до 1880 година. На тази дата е съставено правителството на Димитър Попов. Кабинетът на безпартийния юрист има за цел да извърши монетарната част от икономическата реформа и да проведе първите демократични избори. По тази причина правителството получава името “правителство на надеждата”, а неговият премиер става най-известен с крилатата фраза “За Бога братя, не купувайте”, произнесена след либерализацията на цените.
На 19 декември е роден джазмузикантът Милчо Левиев. На тази дата умира Пенка Денева Цанева – българска интелектуалка, поетеса.

2014 г.
Един човек загина, а други четирима бяха ранени при взрив на цех за пиротехника в Мъглиж. Загиналият е 45-годишен мъж. Работникът е пресовал барут при заготовка за патрони. Други две жени бяха транспортирани в „Пирогов”. Едната от пострадалите – жена на 51-години получи 70% изгаряния, а друга жена, приета в лечебното заведение бе с 30% изгаряния. Ранени са още двама мъже. В момента на инцидента в завода е имало 15 души.

2014 г.
САС постанови осъдителна присъда за „Майчин дом” заради инцидента с асансьор, при който пострадаха 12 души. Решението на съда постанови една от бременните жени Лидия Димитрова да получи 90 хил. обезщетение. В решението на съда се посочва още, че единствената причина асансьорът да пропадне от 12-тия етаж е неизправност в системата. При разследването бе установено, че липсва документация за поддръжката на асансьора.

2001 г.
Тридесет и деветото Народно събрание взема решение ракетите СС-23 да бъдат свалени от въоръжение и да бъдат унищожени до октомври 2002 г.

1990 г.
Съставено е коалиционно правителство с представители на основните политически сили, оглавено от безпартийния юрист Димитър Попов. Това правителство е обявено за програмно със задачата да извърши монетарния етап от икономическата реформа и да проведе новите избори (“правителство на надеждата”). Междупартийната договореност включва задължението правителството да не бъде атакувано в парламента.
Димитър Попов е юрист и държавен деец. Роден е на 25 юни 1927 г. в гр. Кула. Завършва право в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, след което работи като юрисконсулт и съдия. През 1990 г. е назначен за секретар на Централната избирателна комисия. Министър-председател е на България в периода 1990-1991 г. След това учредява и ръководи собствена правна кантора и фирма за консултантски услуги.

1989 г.
Възстановява се Демократическата партия.
Демократическата партия е политическа партия, създадена от каравелисткото течение в старата Либерална партия през 1896 г. Пръв лидер на партията е Петко Каравелов. След неговата смърт (януари 1903 г.) начело застава Александър Малинов. Други по-известни дейци на партията са М. Такев, Андрей Ляпчев, Никола Мушанов и пр.
Kогато става очевидна националната катастрофа, надвиснала над България в резултат на пораженията на хитлеристка Германия на Източния фронт, Демократическата партия решава да се намеси в управлението на страната, като дава свои представители в кабинета на К. Муравиев, съставен в началото на септември 1944 г. Демократическата партия не одобрява политическата промяна на 9 септември същата година и минава в опозиция на отечественофронтовската власт. През 1947 г. е подложена на силен удар и разтурена. Важна роля в ръководството на партията след края на Втората световна война играе д-р Ал. Гиргинов.
Демократическата партия е възстановена на 19 декември 1989 г. и е регистрирана през април 1990 г. Пръв председател на партията е Борис Кюркчиев. От октомври 1990 г. председател на партията е Стефан Савов. След смъртта на последния през януари 2000 г. за нов лидер е издигнат Александър Праматарски, а за председател на Върховния партиен съвет е избран Веселин Методиев. Печатни органи на Демократическата партия са: вестник „Знаме“ (1896-1898 г.), „Пряпорец“ (1898-1932 г.), „Знаме“ (1924-1934 г. и 1945-1946 г.). След възобновяването й през 1989 г. – отново вестник „Знаме“.

1915 г.
В хода на Първата световна война започва интерниране на сърбите от Македония и Моравско във вътрешността на България.

1913 г.
Открива се ХVІ-то Народно събрание с председател Димитър Вачов (либерал). Нито Либералната коалиция, нито опозиционният блок имат мнозинство. Групата на Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) (БРСДП (т. с.) не подкрепя кабинета, но и отказва да му гласува недоверие. На 31 декември същата година Народното събрание е разпуснато.

1913 г.
Светият синод издава окръжно послание против петмесечната агитация на Националния съюз за сключване на уния на Българската екзархия с Католическата църква.
Унията е обединение на Православната и Католическата църкви и признаване първенството на римския папа при запазване на православните обреди и богослужение. Унията също така е течение в Източноправославната църква, проявяващо се като форма на икуменизма, смятан за ерес.

1879 г.
Македонските българи в Цариград изпращат мемоар до посланиците на Великите сили за създаване на български вилает от епархиите на Българската екзархия в Македония.