На 14 декември 1989 г. е организирана жива верига около сградата на Народното събрание. На площада първи идват студентите, водени от Емил Кошлуков, после членове на профсъюз „Подкрепа” организират жива верига, пристигат и много „неорганизирани” хора. Протестиращите искат да отпадне чл.1 от Конституцията на България, който утвърждава ръководната роля на БКП. Градусът на напрежението расте, чуват се скандирания „Долу БКП!” и „Смърт!”.

Междувременно вътре в Народното събрание в следобедните часове започва първото заседание на 12-ата сесия. В дневния ред има 21 точки. След като председателят Станко Тодоров ги прочита, на трибуната излиза депутатът от БЗНС Александър Димитров. Той предлага като точка първа от дневния ред да бъде включено отменянето на чл. 1.
Станко Тодоров обяснява, че от парламентарната група на БКП е внесен законопроект за отмяната на ал.2 и ал.3 от чл.1 на Конституцията, които се отнасят за ръководната роля на БКП. Обаче според чл. 143, ал.1 законопроектите за изменението на конституцията се поставят на дневен ред не по-рано от един месец след тяхното постъпване в НС. И поради това „не е конституционно да се включи този въпрос в дневния ред на настоящата сесия. Това следва да стане на следващата сесия на НС в средата на януари 1990 г.”.

Тодоров не поставя на гласуване искането на Александър Димитров, а на законопроекта на БКП смяната на чл.1 да се включи в сесията през януари. След приключването на т.1 от дневния ред (приемане на указите) Александър Димитров пак излиза на трибуната и пак иска отмяната на чл.1, а  Станко Тодоров повтаря обясненията си.

През това време напрежението на площада пред парламента расте. Несвикнали да работят при подобни условия, някои от депутатите са силно притеснени, други - уплашени. По-радикално настроените искат протестиращите да бъдат изгонени от площада - ако трябва, и със сила. Станко Тодоров обаче продължава дневния ред на парламента с освобождаването на досегашните членове на Държавния съвет.

Д-р Желю Желев е слязъл от балкона на сградата срещу парламента, откъдето се опитва да говори. Той е посрещнат от хората на площада с овации: „Желю! Президент!”. Желев говори за нова демократична конституция и призовава „да се научим да се борим за демокрация с демократични средства... ще победим нашите противници преди всичко с по-високата си политическа култура... както победиха гражданите на ГДР и на Чехословакия”.

Хората започват да се разотиват, но в този момент пред парадния вход на Народното събрание излизат Станко Тодоров, Нешка Робева и акад. Благовест Сендов. При опитите им да говорят те са освиркани.

Мисията на тримата се проваля и те се събират пред входа. Там вече са президентът Петър Младенов, военният министър Добри Джуров, Григор Стоичков и други депутати. Младенов слиза по стъпалата и се озовава в непосредствена близост до намиращите се там хора. Те са предимно журналисти и телевизионни оператори, протестиращите са на около 20-ина метра зад тях.

Някой подава мегафон и Младенов се обръща към протестиращите с апел за отговорност „пред съдбата на народа и пред България”.

Протестиращите отговарят с нов залп от мощно освиркване, дюдюкания, викове за оставка и ругатни. Младенов се обръща рязко и бързо тръгва към входа на парламента. Малко преди да влезе, се обръща наляво и в този момент, според заснетото от камерата на Евгений Михайлов, произнася прословутата реплика: „По-добре е танковете да дойдат”. Записът в касетата на Михайлов отлежава шест месеца. Излъчен е на 14 юни 1990 г. - три дни преди втория тур на изборите за Велико Народно събрание, вече спечелени от БКП.

Скандалът избухва. Студенти окупират Университета и възлови кръстовища в София, под президентството изниква „Град на истината” с обитатели, настроени срещу Младенов. На 6 юли 1990 г. той подава оставка.