Десет изявени български личности вече са част от Съвет на настоятелите на издателство „Фабер“ – Велико Търново. Съветът е учреден през ноември и вече работи активно, съобщи собственикът и управител на „Фабер“ Нейко Генчев.

Това са хората, които оцениха по достойнство досегашната многоаспектна дейност на издателството ни като културна институция. И поеха, и то напълно безкористно, да изпълняват ролята на негови съветници, апостоли и посланици.

Тези забележителни личности, едни от най-ярките представители на българската интелигенция в хуманитарната област, подкрепят със своя опит, експертни знания, авторитет и международни контакти мисията на издателство „Фабер“ – културата и науката да заемат полагащото им се достойно място у нас и да станат основна характеристика на страната ни в чужбина, подчертават от великотърновското издателство, което от години се утвърди като водещо в страната и в чужбина.

Председател на Съвета на настоятелството на „Фабер“ е проф. дин Петър Стоянович - историк, доктор на историческите науки, професор в Шуменския университет, журналист, политик, министър на културата в 92-рото правителство. Бил е парламентарен секретар, заемал е и висши партийни постове в СДС и в „Движение „Гергьовден“. Доктор по философия е на Виенския университет, има и титла доктор на историческите науки.

Членове на съвета са:

- акад. Васил Николов - археолог-праисторик, академик на Българската академия на науките, зам.-председател на БАН. Член-кореспондент е на Австрийския археологически институт (Виена) и Центъра за археология и история на културата на Черноморския регион (Хале, Германия). Почетен член е на Хумболтовия съюз в България (негов председател в продължение на 2 мандата в периода 2007 – 2011 г.) и на Института по археомитология, гр. Себастопол (щ. Калифорния, САЩ).

- проф. дин Евелина Келбечева - един от видните български историци, човек с многостранни интереси. Професор по история в Американския университет в България. Член на редакционния съвет на „Балкански форум“, SCOPUS Factor Academic Series. Носител на наградата „Жан Моне“. Председател на сдружение „Академична лига за Югоизточна Европа“. Преподавала е в Калифорнийския университет, Ървайн, САЩ , гостуващ професор в Централноевропейски университет, Будапеща, Унгария. Международен съветник в Международна детска фондация за мир, Принстън, Ню Джърси, САЩ.

- проф. дин Милко Палангурски - популярен български историк, зам-ректор на ВТУ. Автор на десетки статии, студии и учебници, на 8 монографии, свързани с избирателната система в България. Дългогодишен преподавател във ВТУ, води лекционни курсове и в други висши учебни заведения у нас и в чужбина.

- проф. Станимир Трифонов - един от най-известните и харизматични български режисьори. Преподава „Кино и тв режисура“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“ и „Кинорежисура“ в Нов български университет. Продуцент и режисьор на ТВ сериали, игрални и документални филми. Носител на международни и национални награди, включително „Златна ракла” и „Златна роза”.

- проф. Ана Кочева- ръководител на Секцията за българска диалектология и лингвистична география в Института за български език при БАН. Автор е на многобройни изследвания, свързани с диалектите и историята на българския език. Понастоящем ръководи екип, изработващ „Интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия“. Работи в международния проект „Европейски лингвистичен атлас“ като част от българската комисия

- доц. Георги Лозанов - културолог, експерт по медии и журналистика - доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ. Гост преподавател в Нов български университет, НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Националната художествена академия „Николай Павлович“. От самото основаване на медиен регулаторен орган в България Лозанов е негов член.

- Георги Милков – журналист във вестник „24 часа“, международен репортер, военен кореспондент, телевизионен водещ, главен редактор на списание. Кореспондент от 2000 г. в Триполи по делото, което е заведено срещу българските медици. Част от работата му, свързана със СПИН делото, са и неформални разговори, както с високопоставени представители на режима в Либия, така и със семейство Кадафи. Бил е кореспондент в Афганистан и Ирак, в конфликта в Близкия изток. Отразявал е проблемите на Корейския полуостров и на Западна Сахара.

Милков е главен редактор и автор в списание „GEO“.. От 2020 г. е водещ в предаването „Религията днес“ по БНТ 1.

- Георги Борисов - един от най-големите съвременни български поети. Преводач, редактор, издател. Основател и директор на издателствата „Факел“ и „Факел експрес“ . От 2009 г. до 2016 г. е главен драматург на Народния театър „Иван Вазов“. Превежда руски, френски и английски поети. Негови стихове са включвани в различни представителни антологии на българската поезия в САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Русия, Турция, Чехия, Северна Македония и др. Носител на множество български и международни награди.

- Нейко Генчев - издател, преводач, автор на специализирани публикации и книги, съставител, редактор, консултант по специализиран софтуер. Работил е над десетилетие като професионален музикант. Композитор и поет. Занимава се с графичен дизайн и техническо оформление на книгата – автор на оформлението и кориците на повече от 5000 заглавия. Основател и управител на издателство и печатница „Фабер“, с над 3600 публикувани заглавия на издателството, както и с повече от 10 000 подготвени и отпечатани издания за клиенти от страната и чужбина. Университетски преподавател, съпредседател на Института за приложна музеология, зам.-председател на сдружението на българските академични издателства. Общественик, инициатор и организатор, спомоществовател и участник в многобройни проекти в областта на българската култура и историческото наследство – фестивали, изложби, национални срещи и конференции. Представител на България в няколко международни културни организации.

След учредяването си Съветът на настоятелите веднага е пристъпил към действие и е започнал работа по два изключително мащабни проекта - единият е свързан със съхраняването на българската историческа съкровищница чрез уникални модерни методи и технологии, а другият - с реализирането на българската научна продукция в страните от Европейския съюз, посочват от „Фабер“