На 3 декември 1891 г. Народното събрание приема Закон за армията, който полага основите на модерната Българска армия. Законът е един от най-значимите документи в историята на българската армия. Прилагането му изиграва забележителна роля, за да се превърне тя в модерна, отговаряща на изискванията на времето въоръжена сила.

Въоръжените сили се делят на действаща армия, резервна армия и народно опълчение. Съществен елемент в структурата на въоръжените сили е въвеждането на дивизионната организация. Създават се войскови единици, които още в мирно време включват в състава си освен пехотни части и части от родовете войски. Дивизията става не само организационна, но и бойна единица.

Броят на пехотните полкове в мирно време е определен на 24, съсредоточени в 6 пехотни дивизии, кавалерията - в 4 конни полка, артилерията в 6 артилерийски полка.