Според икономисти това ще позволи на добросъвестните да излязат от категорията „вечен длъжник“

У нас да се приеме закон за личния фалит на гражданите, предлагат икономисти от Съвета по икономически и публични политики (СИПП). Те са изготвили доклад "Личен фалит: Социални измерения и икономически ефекти", който представлява експертно изследване на правния режим на несъстоятелността на физически лица в ЕС, САЩ, Канада и Австралия, икономически анализ и препоръки за бъдещи законодателни инициативи.

Според тях липсата на стимул за икономическа активност и стремеж към излизане от дълговия капан носи негативни последици върху данъчната, здравната и социалната системи.

Възможността на добросъвестни длъжници да излязат от категорията „вечен длъжник“ ще породи стимул за официална работна дейност и съответно генериране на приход за държавния бюджет, посочват икономистите.

Те изчисляват, че позитивният ефект за страни като България, Румъния, Гърция и Хърватия може да достигне до 3% повишаване на брутния вътрешен продукт и допълнителни 2% повишаване на нивото на заетост. Европейската комисията изчислява, че съотнесено към единния европейски пазар на труда ефективното законодателство за несъстоятелност може да допринесе за нови 600 000 работни места и между 41 и 78 млрд. евро към общия брутен вътрешен продукт на ЕС.

В анализа си от СИПП са изследвали практиката в редица страни от целия свят. Каквито и варианти за обявяване на фалит на граждани да са въвели, има някои характерни особености, които го отличават от обявяване на фирма в несъстоятелност.

За разлика от търговското дружество, което прекратява съществуването си с края на производството по несъстоятелност, при хората животът продължава и след обявяването им във фалит.

Освен това за оцеляването на хората и осигуряването на обичайните им житейски дейности законът обикновено посочва кръг от имущества, до които кредиторите нямат достъп.

В повечето държави има определени групи имущество, което е несеквеституемо, за да се гарантира възможността на длъжника да  покрие някакъв екзистенц минимум.  В Естония, Италия, Исландия, Латвия, Литва, Полша, например, цялото имущество на длъжника подлежи на ликвидация. 

Кое имущество не може да бъде отнето:

- вещи за задоволяване на основни житейски нужди (Белгия, Германия, Нова Зеландия, Португалия, САЩ, Словения, Франция, Швеция);

- вещи, които са необходими за осъществяване на професионална дейност или занаят;

- определена част от доходите на длъжника, които са над минималната издръжка за него и семейството му ( Германия, САЩ, Финландия).

В страните, където е уреден фалитът на граждани, има и правила и за частично или пълно освобождаване от задълженията чрез преструктуриране, споразумения с кредитори и др.