Амалипе: 86% от ромите не съобщават за случаи на дискриминация

Животът

09-11-2021, 11:04

Снимка:

Амалипе

Автор:

Velikotarnovoutre.bg

Всичко от Автора

86% от ромите в България не съобщават за случаи на дискриминация, а 72% от ромите не знаят дали има закон, забраняващ дискриминацията. Това става ясно от доклада „Дискриминация срещу ромите в Хърватия и България“, изработен от Център Амалипе (за България), Информационно-правния център в Хърватия и Minority Rights Group Europe (MRGE). Докладът е изготвен в периода март – юни 2021 и обобщава и анализира проучване, проведено съответно в двете държави. Целта на изследването бе да се набележат различни области на дискриминация спрямо ромите и да се идентифицират пречките пред достъпа им до правна помощ. То се реализира в рамките на проект ERELA (Равенство за ромите чрез разширен достъп до правна помощ, № 963284), финансиран от Програмата за права, равенство и гражданство на Европейския съюз (2014-2020 г.)
Резултатите в България и Хърватска са сходни, макар че в България едва 37 % от ромите знаят за поне един орган за равенство, докато в Хърватска този процент е 45%. Въпреки наложеното в общественото пространство мнение, за това колко запознати са ромите с правата, как определени организации се възползват от това, резултатите от проведеното в България проучване показват, че 84% от ромите не знаят за нито една организация, предлагаща подкрепа или съвет на хора, претърпели дискриминация, а както беше посочено по-горе 86% дори и не съобщават за дискриминация, когато се сблъскат с нея. Освен основните области с най-честа дискриминация (образование, жилищни условия, заетост и здравеопазване), докладът отчита повишаване на антициганизма и речта на омразата. Ето някои от изводите:


Образование. Училищната сегрегация на ромите все още е широко разпространена в България. Образователният статус на ромите е значително по-нисък, както от този на българското мнозинство, така и на другото голямо малцинство – турците. Въпреки това се забелязва повишаване на процента завършили средно и висше образование младежи от ромската общност – по данни на Тръст за Социални Алтернативи;

Жилища. Пространствената сегрегация на ромското население е често срещана и в двете страни. Тя се изразява в лоша инфраструктура и транспорт, липса на регулация и законови разрешения за изграждане на прилични жилища, липса на комунални услуги и инфраструктура като електричество, вода, улично осветление, сметосъбиране и много други съоръжения, необходими за ежедневието, и в крайна сметка, води до социална изолация;

Трудова заетост. Дискриминацията на работното място се проявява на различни нива в България: Преди наемане на работа, при адресиране на обявата до определени групи и по време на трудово правоотношение;

Здравеопазване. Много често срещана е дискриминацията спрямо жените от ромски произход при достъпа им до социални услуги. В България жените от ромски произход често стават обект на дискриминация при достъпа си до здравни услуги. Според редица млади жени акушерките в болницата настаняват бременни жени от ромски произход в отделни стаи в отделението по акушерство и гинекология;

Антициганизъм и реч на омразата. В България речта на омразата спрямо ромите се разпространява и от политици на високо равнище;

Отказ на достъп до дискотеки, барове, ресторанти и др.
Изброеното по-горе е обвързано и с повишаване на недоверието към държавните институции, липсата на информация относно достъпа до правна помощ и непознаването на наличните правни средства за защита. Най-сериозната пречка обаче, която докладът извежда като достъп на ромите до правна помощ, е страхът от последствията, което е в пряка зависимост от идентифицираните по-горе проблеми
Освен подробният анализ на съществуващите вече доклади, анализи и други документи, в рамките на проучването в България бяха анкетирани общо 65 участници.
Докладът бе представен по време на кръгла маса, в която освен партньорите по проекта, участие взеха Дан Доги, ръководител на екипа, отговарящ за ромските политики в ГД “Правосъдие и потребители” към Европейската комисия, Ева Жечева от екипа на Омбудсмана на Република България, Елка Божова от Комисията за защита от дискриминацията, представители на граждански организации, медиатори, адвокати.
В края на срещата участниците се включиха в дискусия, свързана с резултатите от доклада, като по време на дискусията имаше въпроси към панелистите. Въпросите бяха свързани с резултатите и как отговорните институции, биха могли да реагират, какви са начините ромската общност да бъде информирана относно докладването на случаи на дискриминация, институционална дискриминация и действия за промяна на общественото мнение.

 



Снимка на Деня

За честта на Варна! (видео)