На прага сме на третите за тази година парламентарни избори. Приключи регистрацията на партиите и коалициите, които ще се включат в битката за 47-мото Народно събрание. Издателят и дългогодишен журналист Димитър Николов беше част от последните два парламента, сега отново е в листата на Коалицията ГЕРБ/СДС. С него разговаряме за предстоящата тежка зима, за бъдещето на региона ни и за надеждите за намиране на диалог и стабилност:

Г-н Николов, стигнахме до невиждана у нас политическа криза, която безспорно доведе до криза във всички сектори на обществено икономическия живот. Галопираща инфлация, шокови цени на тока, ширеща се ковид пандемия. И този път мисля ще е трудно за всичко това да се вини правителството на ГЕРБ. Ще издържат ли хората или този път ще станем свидетели на истински протести за хляба и живота си?

Вече не е актуално и не е модерно антиГЕРБ-говоренето. То се износи и се изчерпа. Преди време казах - сега е светло и топло, но ще стане тъмно и студено. За съжаление, няколко месеца бяха проспани, виждаме една показна немощ от страна на управляващите и не случайно четем надписи по протестите „Държавата е в ремонт“. Сега е особено актуален един политически проект, който, смея да твърдя, е реализиран изцяло с държавни средства и на гърба на държавата. Точно тези хора в лицето на финансов и икономически министър, трябваше да подготвят спешни антикризисни мерки, с които да реагираме на тези световни процеси, които са факт на една лява неолиберална политика през последните години. Аз се опасявам, че ние изобщо не сме подготвени за енергийното торнадо, което се задава, което започва да помита нашата икономика, а скоро ще се усети и по джоба на българските граждани. Многократно моят колега и бивш здравен министър проф. Костадин Ангелов от трибуната на Народното събрание апелираше и алармираше, че не се прави нищо по отношение кампанията за ваксинация. Не е нормално България и Африка да светят еднакво по брой ваксинирани. Тепърва ще берем плодовете от това отношение.

Два провалени парламента, втори служебен кабинет в рамките на година и трети избори за Народно събрание. Става ли това тенденция и пред фалит ли е парламентаризма у нас?

Личните ми тревоги дали пък няма сценарий за компрометиране на възможно най-демократичната форма на управление, каквато е парламентарната република. Тази криза, която се задава – и икономическа, и социална, и здравна – е предшествана от една тежка криза, която е налегнала над българския парламент. Аз не крия, че в 45-то Народно събрание пристъпих прага много респектиран, заобиколен от толкова опитни професионалисти. В състава на 46-то Народно събрание си позволих да взема отношение в един от дебатите и да кажа, че вече имам самочувствие на човек, който идва от един неголям регион и от средно голяма община, но като човек, който е бил 6 години в местното самоуправление, две от които като председател на местния парламент, че и най-малкият местен парламент изглежда по-смислено и по-съдържателно от този състав на Народното събрание. Единствената разлика между последните два парламента е, че успяхме при последния да издадем правилника си в книжно тяло, но повечето колеги не го отвориха, камо ли да го научат. Истината е, че не можем да направим събирателен образ. Появиха се едни фигури, които за мен са политически гамени и поведението им е недопустимо. Те искат да взривят системата, но станаха част от нея, защото продължават да упражняват, да консумират и разпределят власт.

През ден се раждат нови политически формации, да си независим кандидат стана модерно, губят ли влияние традиционните партии и защо все чакаме Месията?

Аз имам една своя теза и претендирам, че е авторска – след като говорихме дълго време за фабриките за фалшиви новини, същите тези фабрики вече бълват и произвеждат фалшиви политически проекти. Смея да твърдя, че в миналото Народно събрание вече имахме няколко такива. Те са с определен срок на годност, с определено задание, а някои даже смея да твърдя, че са с изтекъл срок на годност.

В макар и краткия живот на последното Народно събрание, успяхте да отправите две питания към правителството. За Интермодалния терминал и фалшивите новини. Едното е стратегическо за региона, другото за обществото и държавата. Удовлетворен ли сте от отговорите на двамата министри?

От комуникацията с вицепремиера по управление на европейските средства Атанас Пеканов останах много удовлетворен, най-вече от склонността на този млад човек към диалог и комуникация. Той е един от малкото хора в служебния кабинет, към който изпитвам чисто човешка симпатия, защото той е там с желанието и с експертизата да бъде полезен. Не мога да приема аргументите му, че проектът за Интермодалния терминал е рисков проект. Много хора ще кажат, че Димитър Николов, като емоционално свързан с Горна Оряховица, лобира за своя град. Получих доста обаждания от мои съграждани, а вероятно и мои избиратели, които казват - ние не помним кога тема или проблем, свързани с Горна Оряховица, не са поставяни от парламентарната трибуна, ако не броим печалните СРС-та, свързани с родилното отделение, които са едно срамно петно, свързано с моя град. Но Интермодалният терминал касае икономиката не само на Горна Оряховица, а на целия регион. Да, аз определено не мога да симпатизирам на така наречените сценаристи и фронтмени на „Има такъв народ“, но за сметка на това имам прекрасна комуникация с колегите от 46-то Народно събрание от тази формация. За мен това са едни смислени хора, всеки със своята професионална и лична биография, които със сигурност са в политическия живот, за да бъдат полезни на своите избиратели. С колегата Христо Дочев поставихме въпроса пред министър Пеканов за това модерно съоръжение, което ще свърже всички видове транспорт като наземен, въздушен и би отпушило нашия регион за инвестиции, както в производството, така и в логистиката. А и това ще доведе до така необходимия ни растеж, за да избягаме от клеймото „регионът на 700-тте лева“, които вече не могат да гарантират този стандарт и това качество на живот, които търсим най-вече за младите икономически активни хора.

По отношение на фалшивите новини, знаете, че аз съм последователен. Вчера си дадох сметка, че първата ми публикация в медиите е през ноември 1993 г. – скоро ще станат вече 28 години, откакто съм свързан с медиите и публичните комуникации. Не случайно казах, че фабриките за фалшиви новини започнаха да произвеждат и фалшиви политически проекти. Изключително съм неудовлетворен от отговора на министъра на културата Минеков, още повече, че бях в комисия за култура и медии, където участвах в изслушване на СЕМ и видях неговото ниво, затова смея да кажа, че ние нямаме министър на културата, имаме министър на безвкусицата. Фабриките за фалшиви новини продължават да бълват такива и непосредствено след този въпрос аз бях подложен на атака от сайтове, които са със съмнителни икономически субекти зад себе си, но министърът ми каза, че нямаме дефиниция за фалшива новина. Преди да имаме дефиниция за фалшива новина, ние трябва да имаме дефиниция „що е медия“ и аз ще продължа да работя да има устойчив регламент в медийния сектор. Не искам да бъда разбирам погрешно, но едни медии в България са обект на свръх регулация, а други са извън всякаква регулация. Веднага задавам въпроса – къде стоят платформите за видеоразговори и видеообмен – те са извън всякаква регулация. Имаме СЕМ, но нямаме закон за електронните медии. Според мен трябва да има закон за печата и закон за електронните медии.

Може ли да направите прогноза за съдбата на 47-мото Народно събрание,  ще се случи ли диалога в името на стабилността на страната? И ще имаме ли президент обединител на нацията?

До голяма степен тази политическа криза е свързана с поведението на президента, най-вече от последната година, който наложи една линия и един тон на разделението. Няма нищо по-страшно от това да разделяме хората и нацията. Парламентът задава тона в обществото. Това, което се случи в последните два парламента – да приказваме, без да си говорим и да слушаме, без да се чуваме – се мултиплицира и в обществото. Аз като човек от интелектуалните среди не мога да скрия симпатията си към ректора на Софийския университет проф. Анастас Герджиков – един световен авторитет. Също и към Невяна Митева, която е човек на спорта и изглежда доста по-приятно от сега действащия вицепрезидент. Смятам, че трябва да се наложи един умерен тон на диалог, за да има отново синхрон между институциите, защото тази институционална война предшества и води кризата, която се задава. Ние още не сме навлезли в окото на кризата.

Може ли да се каже, че президентската битка се очертава като битка между юмрука и перото?

Да, и аз като човек на перото ще спомена, че казаното отминава, а написаното остава. Надявам се да отворим една нова, по-добра страница за България. Дали може да се получи работеща управленска конструкция – всичко показва, че такава без най-голямата дясна коалиция ГЕРБ-СДС няма да се получи. Защо не се случи в последното Народно събрание – непоискана подкрепа не се дава. Виждаме всички, че гражданите започват да отрезвяват и тази коалиция понесе най-малко щети от несформирането на правителство. Аз съм убеден, че ще узреят и останалите парламентарно представени политически да седнем на масата за разговори и да направим, ако трябва, едно тематично управление в интерес на България.