По време на пребиваването Си между хората на земята, нашият Господ Иисус Христос обикалял градове и села, поучавал народа и изцелявал всякакви болести. Тома чул проповедта Му и като видял чудесата Му, се прилепил към Него с цялата си душа. Вървял след Иисуса, насищал се със сладките Му слова, съзерцавал пресветия Му лик и се удостоил Господ да го причисли към лика на дванадесетте апостоли, които Го съпровождали до спасителните Му страдания.

След Възкресението на Господа с недоверието си към думите на апостолите свети Тома още повече усилил вярата си в Христовата Църква. Защото, когато останалите ученици казали: „ Видяхме Господа“, той не искал да им повярва, докато не види сам Христа и не се докосне до раните Му. Когато изтекли осем дни от Възкресението, учениците били събрани заедно и Тома бил с тях, Господ им се явил и му казал:

"Дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ."

Като видял Христа и се докоснал до живоносните Му ребра, той възкликнал:

"Господ мой и Бог мой!" (Иоан 20:27,28).

Станалото с него по най-нагледен начин убеждава всички в истинността на Възкресението Господне, защото Христос се явил учениците Си не като призрак и не с някакво друго тяло, а със същото, с което страдал заради нашето спасение.

След Възнесението на Иисуса Христа на небето и слизането на Светия Дух, апостолите хвърлили помежду си жребий – кой къде да проповядва Божието Слово. На ап. Тома се паднало да отиде в Индия (древните писатели често наричали с името Индия всички южни богати страни на Азия), за да просвети потъналите в езичество страни и да научи на истинската вяра живеещите там народи.

След пристигането си в Индия, св. ап. Тома взел голямо количество злато и пари от цар Гундафор, за да му построи дворец. Парите и златото раздал на бедните. След това сам се изправил пред царя и заявил, че му е построил великолепен и невиждан до сега дворец, но не тук на земята, а в Небесното царство. Разгневен, царят хвърлил апостола и неговия придружител Аван в тъмница. В това време братът на царя тежко заболял и никой не вярвал, че ще оздравее. Но неочаквано не просто оздравял, а в момента, в който всички помислили, че е умрял, отворил очи и съобщил, че бил взет от ангел Господен, който му показал небесно жилище, което било приготвено от св. ап . Тома вместо земен дворец и поразен от видяното уговорил царя да освободи апостола.

Двамата, царят и неговият брат паднали ничком пред апостола, като го помолили за неговото благословение и да ги научи на християнския закон. Те приели св. Кръщение и заживели благочестиво.

Докато Тома просвещавал с проповедта на Евангелието индийските земи, дошло време за честното представяне на Божията майка и апостолите, пръснати в различни страни, били взети на облаци и пренесени в Гетсимания при одъра на преблагословената Дева. По Божий промисъл св. ап. Тома, също взет на облак от Индия, закъснял и не успял да пристигне в деня на погребението, а чак на третия ден след това. Той много се натъжил и тогава по общо съгласие светите апостоли отворили гробницата за св. Тома, за да види пречестното тяло, да му се поклони и да се утеши в мъката си. Но когато отворили гробницата, тялото не било там, останала била само плащеницата. И тогава всички повярвали, че подобно на Сина Си, Божията Майка възкръснала на третия ден и била взета с тяло на небето.

След това светия апостол се завърнал в индийските страни, за да проповядва Христа и обърнал мнозина във вярата.

Прободен с копие, Тома загинал мъченически. При гроба му ставали много знамения и чудеса.

Свети апостол Тома се почита като закрилник на строителите.