На 16 септември 1902 година във великотърновското село Драганово се ражда Камен Зидаров (псевд. на Тодор Събев Манев) - български поет, преводач и драматург. През 1934 година заживява в София. От 1944 година е член на БКП. На следващата година е направен директор на Военния театър. В периода 1949 – 1956 година е директор на Народния театър. Носител е на Димитровска награда, през 1950 година.

В романа му „Царска милост” монархът Фердинанд е претворен като достолепен, импозантен, но и хитър и коварен властник, неблагодарен за спасения си живот от семейство Радионови. Пиесата е пронизана от модерния за времето си антимонархически патос и е любопитен документ на епохата, писан, докато бившия ни цар е все още жив и в емиграция.

Изискванията и ограниченията на времето се чувстват осезаемо в „Блокада”(1960), много харесвана и превъзнасяна антифашистка пиеса, чието гледане днес би предизвикало само кисела гримаса.

По – увлекателна и приемлива като концепция е драмата  „За честта на пагона”(1957), въпреки прокараната критика срещу военщината.

Зидаров успешно драматизира романа на Тургенев „В навечерието” през 1953 г., след което създава три много силни исторически пиеси.

Безспорният му връх и истински шедьовър е „Иван Шишман”, върху която работи между 1959 и 1962 г. и която има огромен успех под режисурата на Николай Люцканов и със Стефан Гецов в главната роля. И досега битува слухът, че тази драма  е писана от Асен Разцветников и дообработена от Зидаров. В нея той пресъздава драмата на последния български владетел преди падането ни под османско робство с шекспиров драматизъм и необикновено изящество, характерно за голям и шлифован драматург.

Опитът от „Иван Шишман”  Зидаров прилага при писането на „Калоян”(1969) и „Каин и магьосникът”(1972).

Към края на творческия си път Камен Зидаров опитва късмета си в съвременната психологическа драма – „Среща в Рим”(1978) и „Соната за живота и смъртта”(1987), които не постигат нито очаквания успех, нито някогашните зрителски симпатии.

Опитен драматург като Зидаров е неизбежно да бъде привлечен и в кинематографията. По негов сценарий през 1962 г. Стефан Сърчаджиев екранизира „Царска милост”, а седем години по – късно Юрий Арнаудов пренася на екран, но не с очаквания блясък и пищност и „Иван Шишман”.

Осъзнал, че няма какво повече да каже от сцената, след като пиесите му добиват ретро звучене,  Камен Зидаров се насочва към мемоаристиката , издавайки три великолепни книги – „Звезди от голямата плеяда” в три тома (1978), „Броеница на времето”(1982) и „Пламъци от изпепеляваща любов”(1986).