Св. Корнилий станал известен в Божията църква не много след Възнесението на Господа Иисуса Христа и първата, апостолската Петдесетница.

Той живеел в Кесария ПалестинскаРечник. Бил стотник от полка, наричан Италийски. Произхождал от знатна римска фамилия.

Отначало езичник, той станал "прозелит на вратата" - вярвал в Единия Бог, както вярвали юдеите, обаче не изпълнявал юдейските обреди.

В свещената книга "Деяния на светите апостоли" (10 глава) се говори, че той бил благочестив и богобоязлив с целия си дом, че правел много милостини на народа и че винаги се молел на Бога. Господ обикнал добродетелния езичник и го приел като пръв член на Своята Църква из средата на езичниците.

Обръщането на Корнилий към Христа Бога станало по чудесен начин. Веднъж, по време на гореща молитва, той се удостоил да види ангел Божи, който му известил, че неговите молитви и милостини са угодни. При това ангелът заповядал на Корнилий да прати човеци в град ИопияРечник, да повика при себе си апостол Петър и да изпълни всичко, което тоя апостол ще му каже.

На другия ден пратениците били вече на път и наближавали града. Около обяд апостолът се бил изкачил на плоския покрив на къщата, в която живеел, и там коленопреклонно се молел. По някое време почувствал глад. Унесъл се в размисъл. Дигнал наново поглед нагоре и видял небето отворено. Някакъв съд се спущал към него като голямо платнище, привързано в четирите краища. В него имало различни животни, зверове, влечуги, птици.

Апостолът чул глас, насочен към него:
- Стани Петре, заколи и яж!
Потресен апостолът отговорил:
- Не, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно или нечисто.
Повторно се чул глас от небето:
- Което Бог е очистил, ти не считай за нечисто!
На три пъти апостолът чул тоя глас. След това съдът се дигнал към небето. Симон Петър бил в недоумение: какво ли значи това видение. Но веднага след това разбрал смисъла му.
Тримата пътници, изпратени от Корнилий, били вече пред входната врата. Дух Свети внушил на апостола да слезе долу и да тръгне с тия пътници към дома на Корнилий.
Апостолът приел пратениците, нагостил ги, разбрал за какво са дошли и на другия ден тръгнал с тях за Кесария (виж също Кападокия).
Заедно със своите домашни, със свои роднини, приятели и познати Корнилий го посрещнал радостно и почтително: спуснал се пред нозете му и му се поклонил.
Апостолът го подигнал и казал:
- Вие знаете, че не е простено на човек юдеин да се събира или да се сближава с другопленник. Но Бог ми яви да не считам никой човек мръсен или нечист. Затова, бидейки поканен, дойдох без възражение. Сега питам: по каква работа пратихте за мене?
Развълнуван, Корнилий отговорил:
- От четири дена до тоя час постих, а на деветия час се молех у дома си; и ето, застана пред мене един мъж в светла дреха и рече: "Корниле, твоята молитва е чута, и твоите милостини се спомниха пред Бога. И тъй, прати в Иопия и повикай Симон, наречен Петър; той е гост у Симон Усмаря, край морето; той ще дойде и ще ти говори." На часа пратих за тебе, и ти добре стори, че дойде. Сега прочее ние всички стоим пред Бога, за да чуем всичко, що ти е заповядано от Бога.

Тогава св. апостол Петър започнал своята проповед за Господ Иисуса Христа. Разказал за Неговото идване на земята, за въплъщението Му. Изложил Неговото учение за мира, разкрил накратко делата Му. Говорил за изкупителните Му страдания, за смъртта и възкресението Му, а също и за Неговото Второ пришествие, когато ще се яви като съдия над живи и мъртви. (виж Последните дни, Второто пришествие и Страшният Съд, бел.ред.)
Докато още проповядвал, Дух Свети слязъл върху всички, които слушали словото. И те започнали да прославят Бога и да говорят на разни езици. Слушащите наоколо юдеи се смаяли, че и върху езичниците се излял дарът на Пресветия Дух.

Корнилий, цялото му семейство и всичките му роднини и приятели, които присъствали на това тържество, приели свето Кръщение.

По-късно св. апостол Петър пристигнал в Йерусалим. Повярвалите в Христа юдеи го укорили, че се сближил с езичници. Той им разказал какво се случило с него, разказал им за видението, за слизането на Пресветия Дух върху повярвалите езичници. Тогава всички разбрали, че Бог призовава и езичниците към спасение.
Оттогава насетне апостолите почнали да проповядват ревностно и на езичниците.

Като станал християнин, член на Божията църква, Корнилий оставил всичко и тръгнал с апостол Петър, който го възвел в епископско достойнство. Заедно с него обиколил много страни, като също пламенно благовестял спасителната истина за Сина Божи.

Когато апостол Петър бил в Ефес, получил известие, че в град Скипиосис господствало с груба сила езичеството. Апостолът, Тимотей и Корнилий разсъждавали кой от тях да отиде да възвести словото Божие в тоя град, потънал в тъмнина и смъртна сянка. Хвърлили жребие и изборът се паднал на Корнилий.

Преданието говори, че ревностния Корнилий се отправил незабавно към жителите на тоя нечестив град. Там той претърпял много поругания и мъчения за Христа. С Божия сила разрушил храма на Аполон и кръстил княза на тоя град, Димитрий, заедно с няколко стотици езичници.
Стигнал до дълбока старост. Бог му предизвестил деня на кончината. Той повикал в течение на известно време при себе си всички християни. Дал им последни напътствия да преуспяват в християнските добродетели. Помолил се на Бога за всички тях, оставил свой приемник и тихо и блажено починал.

С течение на времето неговия гроб бил забравен и изоставен. Но светецът се явил на троадския епископ Силуан, посочил му своя гроб и внушил да се изгради на това място храм Божи. Епископът изпълнил нареждането с помощта на благодетелния християнин Евгений.
От мощите на св. Корнилий се извършили много чудеса