На 11 септември 1978 г., в следствие на атентат срещу него, в Лондон умира Георги Марков. Георги Иванов Марков е български писател, театрален и филмов сценарист, публицист и дисидент, живял и творил в условията на социалистическа България и в емиграция (от 1969 г. до смъртта му през 1978 г.).

В творчеството му се открояват два различни периода. Първите му произведения датират от първата половина на 50-те години на ХХ век. С повестта „Мъже“ (1962 г.) получава признание и става професионален писател. Следват разкази, новели и пиеси, поставени на сцена. Към 1969 г. отношенията му с властите се влошават, три от пиесите му са спрени и той напуска България, макар първоначално само с намерение за кратък отпуск. В крайна сметка Марков избира да живее извън България, първоначално в Италия, след това до края на живота си – в Лондон. Той продължава да пише и се превръща в един от най-известните и продуктивни български дисиденти. Започва работа в българската редакция на Би Би Си. Най-значителното произведение от емигрантския му период са „Задочни репортажи за България“ – серия от есета, излъчвани по радио Свободна Европа, в които описва живота в социалистическа България, подлага на критика партийната върхушка и моралните измерения на нравствения упадък на българския народ под влиянието на господстващата комунистическа идеология.

В резултат от тази публицистична и обществена дейност е повишено внимание от страна на Държавна сигурност (ДС). Разкриването на този факт става възможно след падането на комунистическия режим през 1989 г., когато става известно, че от средата на 70-те години две различни управления на ДС са разработвали писателя. Поради унищожаването на едното досие под кодовото име „Скитник“ през януари 1990 г., срещу служители на ДС се води дело, при което се разкрива съществуването и на друго досие, което също липсва. Не е известно какво са съдържали общо 16 тома материали в двете досиета, но е вероятно да описват мероприятия, провеждани обичайно спрямо т.нар. „изменници на родината“. На 7 септември 1978 г. в Лондон срещу Марков е извършено покушение, замаскирано като уличен инцидент, при който писателят е прострелян с миниатюрна отровна сачма. След няколко дни на безуспешни опити за лечение, Георги Марков издъхва на 11 септември 1978 г. Убийството му предизвиква много широк обществен резонанс по света и става известно като българският чадър. Разследването му се води както в Обединеното кралство, така и в България след 1992 г., но е безрезултатно. Не са установени нито поръчителят, нито прекият му извършител, а следственото дело в България е прекратено през 2013 г. поради изтичането на давност. Въпреки това повечето автори предполагат активна роля на ДС.

Цитати от „Задочни репортажи от България“:

И така - Партията е България. И разбира се, България е Партията. Извън Партията няма България. Всеки е българин дотолкова, доколкото е в крак с Партията. Иначе не е никакъв българин - колкото и да обича родната земя, колкото и да се гордее с историята ѝ, колкото и добре да знае българския език!

Разказвали са ми, че преди години някъде в Родопите е имало малка кръчма със странното име „Тука е така“. Собственикът на тази кръчма бил груб и свадлив човек и се държал твърде нетърпимо с клиентите си. Всеки път, когато някой от тях се опитвал да протестира, кръчмарят безапелационно му посочвал фирмата над вратата: Иди и прочети какво съм написал там! Тука е така! Ако ти изнася! И тъй като най-близката кръчма била на няколко километра, никому не изнасяло. Хората просто се приспособили към условията на „Тука е така“. И ние, бивайки по волята на съдбата граждани на народната република „Тука е така“, трябваше да свикнем с характерите на нашите управляващи кръчмари.