На 6 септември 1885 г., пред пощата в Пловдив е убит опълченеца и военен деец Райчо Николов. Остава в историята като единствената жертва на Съединението.

Роден е в село Райковци, в семейството на Николай Трифонов и Ивана Райкова. Учи занаят в Русе при Васил Кожухарин. По време на Кримската война, 1854 г. под влияние на своя попечител, който научава ценни военни сведения изпраща Райчо въпреки че е само на 13 години да преплува река Дунав (от град Русе). Занасяйки ценните сведения на руското командване относно движението на османските войници. За това си героично дело е награден с медал „За усърдие“ (1854). По-късно е поканен и завършва руско военно училище. Служи в руската армия и е възведен в потомствен дворянин.

Участник в Сръбско-турската война (1876). През Руско-турската война (1877 – 1878) е офицер в Българското опълчение. Командир на I-а рота от IV-а Опълченска дружина. Военно звание капитан. Участва в бойните действия.

Остава на служба в милицията на Източна Румелия. Автор е на първия български военен устав – Закон за българските войници, отпечатан през 1877 година в Плоещ. Николов участва в подготовката на Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

Райчо Николов е сред главните участници в свалянето на главния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич на съдбоносния 6 септември. Неслучайно той влиза в избраното временно правителство, като е назначен за комендант на Пловдив.

В деня на великото дело обаче, докато отива да съобщи по телеграфа новината, майорът е прострелян смъртоносно от началника на Пловдивската пощенска станция Костадин Тодоров. И досега подбудите на убиеца не са изяснени.

Според една от версиите пощаджията е бил пиян, според друга, се е страхувал от арест, а според трета, се е опитал да демонстрира лоялност към правителството на Източна Румелия.

На 7 септември 1885 г. над 20 000 души с военни почести и топовни гърмежи изпращат тленните останки на героя, които са положени в Пловдивските гробища.

Паметник на Райчо Николов има в гр. Русе, паметни плочи в с. Райковци и в гр. Пловдив. Улици в много градове като Варна, Пловдив и Русе носят неговото име.