Датата е 3 септември 1916 година. Вече трети ден Конната дивизия настъпва из Добруджа. Минават през опожарени села, стопанства, улиците са застлани с труповете на невинни българи, цели семейства, други са отвлечени. Уплашени от идването на българската войска, румънските войски започват да извършват нечувани зверства над невъоръжени и беззащитни хора. Единствената им вина е, че са българи. Още през август месец са отвлечени над 30 хиляди души, като са избирани предимно млади, предприемчиви, заможни българи. Нерядко са отвличани и цели семейства.

Предния ден българските войници са разбили румънците при Куртбунар (днес Тервел). С това е прекъсната връзката между отделните румънски части и фронтът им е пробит. Разбиращо отлично значението на Куртбунар, румънското командване насочва значителни сили към тази невралгична точка, за да я овладее отново. Разузнавачите на ротмистър Игнат Кикименов вече са забелязали противника и са го разучили – румънската пехота е разтеглена на няколко километра, с авангард и основни сили. Решението на генерал Иван Колев е колкото просто, толкова и гениално – да раздели противника и да го бие на части.

При Кочмар са оставени конната батарея на капитан Векилски, две роти на 16 пехотен Ловчански полк, колоездачите и пешите картечни ескадрони. Кавалерията е източно от селото и очаква заповед за атака.

Боят започва в 2 и половина часа следобед. Ураганният огън на оръдията, на 24-те български картечници и пехотният огън стресват румънците и разколебават настъплението им. Генерал Колев променя плана си – решава да раздели кавалерията и да нанесе с два конни полка удар на противника при Кочмар, а с останалите – по основните румънски сили. Отначало румънците отстъпват организирано и спокойно, а после все по-хаотично и в безредие.

Начело на Лейбгвардейския и Първи конен полк е самият генерал Колев, който насочва кавалеристите в обход през един дол, движението му остава скрито за противника. Малко след 3 часа следобед с викове „Ура!“, с развети знамена и извадени саби нашите кавалеристи се хвърлят в бясна атака по фланга и тила на румънците. В боя са вкарани всички, до последния човек – от генерал Колев до последния войник от поддръжката. Начело на атакуващите са генерал Колев и полковите командири. Диво опиянение обхваща нашите войници, напразно генералът вика „Стой! Спри!“. Само след няколко минути румънските части са превърнати в безредна тълпа – в уплашени и бягащи хора, които се предават, молейки се за пощада.

В същото време началник щабът на дивизията полковник Кисьов оглавява другите три полка, които в ускорен ход настъпват към Карапелит. Като всеки кавалерист, той иска да е близо до опасността, затова язди начело на авангардния 3-ти ескадрон на Шести конен полк на ротмистър Берборов. На самото възвишение конните пионери  слизат от конете и открива огън по приближаващите румънци. От противниковия огън е ранен началникът на щаба на дивизията полковник Кисьов, а минути след това е ранен и конят му. Миг след това два ескадрона начело с един от полковите командири се впускат в атака срещу румънската пехота. 400 български кавалеристи срещу 4000 румънци. Едно към десет е съотношението на силите. Развърнали се във верига и открили чест огън, румънците нанасят чувствителни загуби – ранени са няколко офицери и войници, оредява линията на конната атака. Начело на поверените му войници, водещ ги в атака геройски загива подпоручик Стефан Гешанов от Шести конен полк. Здравите кавалеристи, достигат до редиците на противника, врязват се в тях и започват да секат уплашените румънски пехотинци. Масата от румънските войници се разбягва и  те започват масово да се предават в плен.

В този ден Конната дивизия губи убити подпоручик Гешанов и 53 подофицери и войници, повечето от Шести конен полк. Плановете на румънското командване да възстанови връзката между частите си в Добрич и Силистра пропада. Румънските загуби са 600 души изсечени от кавалерията и 1035 пленника, от които 13 офицери. В резултат на победата при Карапелит и Кочмар армията на противника е обхваната от паника и тя се оттегля без бой от Добрич, извършвайки поредни зверства и кланета над мирното население. Предстои героичната неколкодневната Добричка епопея, която е спечелена в последния момент от българската армия благодарение на един самонадеян и безумно смел ход на генерал Иван Колев.