В „И други езици“ Ренета Бакалова ни среща с минали епохи, с богинята на белезите, учи ни на географията на отсъствието и как се гадае по сенките под очите, посочва ни снимки, направени с невидимите пръстови отпечатъци на светлината. Единственото, в което вярва със сигурност, е името, което е допуснала под кожата. Повече за книгата и за нейния автор великотърновци ще научат утре, 11 август, от 19:30 ч., в „Галерията“.

 „Ако географска карта, която свързва ритуалите на езика с животните и идолите, населяващи природата, то тази книга ще е част от нейната позната легенда. Същевременно по плътта ѝ има градска чувствителност – тя превръща сантименталното не само в орнамент или в ухание, но и в сетиво.“

ВБВ

„Тази книга обаче и не настоява за разбиране: тя просто дарява спокойствието, че за всички важни неща може да се говори неистерично, с проникновена сдържана чувственост.“

Валентин Дишев

(Цитатите са взети от текстове за „И други езици“.)

***

Когато изгубихме посоките на света
изтръгнахме езиците си.
Но и сега не можем да влезем в храма на смирението.
Има твърде много спомени,
за да пречистим цялата писменост.
Как да назовем света,
разделяйки историята на дъха му
от историята на сегашната карта,
която боли под вените,
която боли върху вените
и разкъсва тялото на части.
То трябва да живее веднъж без сърцето си,
веднъж без смисъла си,
навсякъде да влачи ерозията и сътворението
в една и съща ръка.
Всяка кост е символ за нещо друго,
движенията са наизуст,
но желанията са първия мит,
първата скална рисунка и първото слово.

Няма артефакти
само от времето преди най-старата жажда.

Ренета Бакалова