На 7 август 1990 г. Андрей Луканов връчва на Великото народно събрание оставката на правителството си. Андрей Луканов е български политик и държавник, 40-тият министър-председател на България (8 февруари – 22 септември 1990 г., 22 септември – 20 декември.1990 г.), министър на външнотърговските връзки (1987 г. -1989 г.). Той е член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП (1989 г.). Завършва Института за международни отношения в Москва (1963 г.). Работи като инспектор в отдел “Икономически, СИВ и Общ пазар” на Министерството на външните работи (1963-1965 г.). Началник отдел “Международни организации” при Министерството на външната търговия (1966-1968 г.). Първи секретар в постоянното представителство на НРБ в ООН в Женева (1969-1972 г.). От 1972 г. е заместник-министър, а от 1973 г. е първи зам.-министър на външната търговия. Председател е на Комисията за икономическо и научно-техническо сътрудничество при Министерски съвет (1976-1980 г.). Член е на Държавния съвет от 17 ноември 1989 г. Член е на председателството на ВПС и член на ВПС на БСП (2 февруари – 25 септември 1990 г.). Бил е народен представител в VII, VIII и IX Народно събрание (1976-1990 г.), VII Велико народно събрание (1990-1991 г.), в XXXVI и XXXVII Обикновено народно събрание (1991-1996 г.).

По искане на Главния прокурор на Република България му е отнет депутатският имунитет, арестуван и подведен под отговорност за отпускане на кредити и безвъзмездна помощ на някои развиващи се страни. През март 1997 г. Европейският съд за правата на човека в Страсбург решава, че тези действия на прокуратурата са неоснователни. На 2 октомври 1996 г. е убит пред дома си в София. 1981 г.