1923 г.
От 6 до 8 август се състои конференция на Народния сговор в София.
Народният сговор е политическа организация, създадена през 1921 г. от безпартийни дейци и запасни офицери, ратуващи за обединение на десните сили в страната, за да се противопоставят на управлението на БЗНС и левите сили. Ролята на централно ръководство играе Софийският комитет, начело на който застава бившият дипломат Александър Греков. В края на 1921 г. и началото на 1922 г. се учредяват местни групи и в редица други градове на страната, в които има военни гарнизони. Официалното оповестяване на организацията става на 15 март 1922 г., а на 10 април същата година започва да излиза и печатният й орган – в. „Слово“. След убийството на Ал. Греков през май 1922 г. на негово място е издигнат проф. Ал. Цанков. Заедно с Военния съюз Народният сговор участва в подготовката и извършването на държавния преврат на 9 юни 1923 г. и поема управлението на страната до 21 юни 1931 г. През това време излъчва два кабинета: на проф. Ал. Цанков (9 юни 1923 – 4 януари 1926 г.) и на А. Ляпчев (4 януари 1926 – 29 юни 1931 г.). Организацията е в основата на Демократическия сговор, учреден на 10 август 1923 г. До правителствената промяна на 4 януари 1926 г. негови дейци имат доминиращо влияние в управлението на страната.
До юни 1931 г. дейците на бившата организация участват в управлението на страната, въпреки че след 4 януари 1926 г. водеща роля в управлението имат привържениците на А. Ляпчев и Ат. Буров.
След разцеплението на Демократическия сговор (май 1932 г.) преминават към крилото на проф. Ал. Цанков, което малко по-късно се преобразува в нова политическа формация под името Народно социално движение.

1908 г.
В Щип е основан български конституционен клуб от легализирани дейци на десницата на ВМОРО. Първите такива клубове са основани във Велес и Битоля на 20 юли 1908 г. На 27 юли в Солун е основан клуб и изработените от него програмни документи са приети и от останалите клубове. Подобни клубове са учредени на 31 юли в Скопие, на 2 август – в Куманово, на 5 август – в Тетово, на 7 август – в Кратово и Крива Паланка, на 10 август – в Гостивар и Одрин, на 15 август – в Кочани и Сяр, на 29 август – в Цариград.
1904 г.
От 6 до 8 август в София е проведен учредителен конгрес на Свободния синдикален съюз към Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти), ръководен от Централна комисия. БРСДП (ш.с.) е образувана след разцеплението на Българската социалдемократическа партия през 1903 г. Тя има значително влияние сред учителството и част от държавните служители – телеграфо-пощенци, железничари и други. След създаването на партията през 1903 г. неин лидер става Я. Сакъзов. Партията носи и името „широки социалисти“, заради схващането на нейните членове, че в нея могат да членуват хора с всякакви възгледи и вярвания, без да възприемат марксисткото учение, стига да признават партийната програма. Широките социалисти се обявяват за сътрудничество с буржоазните партии за осъществяване на необходимите реформи. БРСДП (ш.с.) е част от международното работническо и социалистическо движение. Партията поддържа контакти с II Интернационал.

1832 г.
За игумен на Плаковския манастир „Св. Илия“ е назначен архимандрит Максим Райкович. Максим Райкович е висш духовник и просветител. Роден е в Дряново. Образованието си получава в Преображенския манастир, където приема и монашество. От 1820 г. до 1835 г. е учител в Лясковец, а след това става игумен на Лясковския манастир „Св. св. Петър и Павел“. Ръкоположен е и за архимандрит. Взема дейно участие в църковно-националната борба. Преследван за дейността си е принуден е да емигрира в Румъния. Установява се в Галац, където продължава учителската си дейност в българското училище и едновременно с това служи като свещеник. Завещава цялото си имущество на българските училища в Дряново, Лясковец и Търново, свързани най-тясно с неговата продължителна просветна дейност. Умира на 25 февруари 1874 г.