На 4 август 1914 г., по настояване на парламентарната група на Демократическата партия са амнистирани Яне Сандански, Александър Буйнов, Чудомир Кантарджиев, Георги Скрижевски и Тодор Паница за извършени политически престъпления на българска територия. Яне Иванов Сандански е роден 1872 г. в село Влахи, Благоевградско. Той е виден деец на националноосвободителното движение на българите в Македония и Одринско, ръководител на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). След Кресненско-Разложкото въстание (1878 г.) родителите му се преселват в Дупница, където получава начално образование. След това работи като просбописец, държавен чиновник. В края на 90-те години се включва в националноосвободителното движение на Македония и Одринско. Няколко пъти преминава с чети в Македония, участва в изграждането на революционни организации, в акции за набавяне на средства за оръжие, най-известната от които е аферата “мис Стоун”. Противопоставя се на прибързаното обявяване на въстание, решение, прието на Солунския конгрес през януари 1903 г. Въпреки това се подчинява на взетото решение и участва в Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). След смъртта на Г. Делчев се утвърждава като водач на левицата на ВМОРО. На Рилския конгрес на организацията през 1905 г. под негово ръководство левицата взема надмощие, като се опитва да наложи своите възгледи във взетите от конгреса решения и приетия от него нов устав. Противник е на цар Фердинанд I. Убит близо до Роженския манастир край град Мелник при неизяснени обстоятелства.