Росица Тенева е родена през 1975 г. във Враца, когато на 10 години се премества със семейството си в родния град на баща ù - Горна Оряховица. От малка тя рисува по тетрадките с молив, в опити да предаде точния рисунък на всяка форма, стремеж, който остава и в зрелите й години. Нежни линии и полутонови петна оформят фигурални композиции. Цветът сякаш не я привлича, прецизната вглъбеност на рисунъка сродява работите ù с графичната скица, издавайки вглъбената и интроспективна природа на момичето.

Бъдещото й професионално развитие следва стъпки различни от чистата форма на изкуство, завършила индустриален мениджмънт в Русенския университет „Ангел Кънчев“, Росица, като че ли забравя детската мечта. Животът тече и завърта, тя е съпруга, майка, открива студио за маникюр през 2008 г., една нормала действителност, която се предлага на всеки, до тази особена „пандемична година“, в която много от нас преосмислиха ценности и приоритети. Масовото чувство на почти панически страх, изживян в една или друга степен, оказва отражение и върху Росица. Нуждата от намиране на „старото спокойствие“ е все по-силна, по-необходима…Не е тайна, че книгите са едни от най-добрите помощници за завръщане към душевния баланса и комфортността в ежедневието, така е и в тази история - една книга, една равносметка, едно възраждане.

Росица се връща отново към рисуването, този път, нуждата от цвят придава нов облик на картините ù. Те вече се интересуват от природата, от заобикалящата красота, изразена дори чрез най-малката форма около нас. Стремежът към правдив детайла все още е така осезателен и открояващ творческия подход на авторката. Фината вглъбеност при придаване на всеки контур, почти ни прави съпричастни свидетели на движенията на четката.

Роси споделя, че това експлозивно завръщане към изкуството отново донася нормалността в ежедневието, в душевния ù мир. Тя продължава да търси подхода си, стила си, експериментира с материала и навлизайки все по-навътре в тази така близка на сърцето й материя, осъзнава, че изкуството е спасение, намерена удовлетвореност, реализация на себето. Липсата на академична школовка придава на Роси невинна скромност и непретенциозност, а изкуството ù излъчва една особена искреност и първична чистота.

Голяма част от произведенията могат да се разгледат и закупят в кафе-клуб ГАЛЕРИЯ, Горна Оряховица