На 30 юли 1877 г. - по време на Руско-турската война (1877-1878 г.) отрядът на генерал Н. Криденер осъществява втората атака срещу Плевен. Атаката е отблъсната. Загубите от руска страна са 7032 души. Боевете се водят при селата Гривица, Радишево и в района на Зелените хълмове. През 1900 г. - започва Седмият конгрес на македонските братства в София, продължил до 5 август. Присъстват 91 делегати. На конгреса се достига до обединяването на Върховния комитет, Македонския комитет и дружествата "Странджа" във Върховен македоно-одрински комитет с председател Борис Сарафов и подпредседател Тома Давидов. През 1917 г. - в Бабадаг (Северна Добруджа) е основан Централен добруджански народен съвет, обединяващ възникналите добруджански народни комитети, начело с д-р Иван Огнянов.

1997 г.
Тридесет и осмото НС гласува да се разсекретят досиетата на Държавна сигурност. Създадена е комисия с председател министърът на вътрешните работи - Богомил Бонев, и членове - шефовете на цивилното и военно разузнаване, на контраразузнаването, на Националната служба за охрана и на служба "Архив" на МВР.


1996 г.
СДС връчва на правителството проект, съдържащ мерки за излизане от кризата.

Икономическият спад в страната довежда до социално-икономическата криза през зимата на 1996/1997 г. Независимо от приемането на спешни мерки за стабилизиране на макроикономическата ситуация, през втората половина на 1996 г. социално-икономическите показатели продължават да се влошават. Инфлацията нараства на 311%, реалната стойност на заплатите и пенсиите спада с 60%, а заетостта намалява с 8%. От 130 долара в края на 1995 г., в началото на 1997 г. средната месечна заплата е едва 20 долара. В края на 1996 г. непрекъснато влошаващото се положение довежда до сериозна финансова, социално-икономическа и политическа криза, която предизвика широки обществени протести и демонстрации. В условията на задълбочаваща се криза правителството е принудено да подаде оставка. През февруари 1997 г. държавното управление е поето от служебно правителство, което постига споразумение с Международния валутен фонд и Световната банка за осъществяване на програма за икономическа стабилизация и структурни реформи. В програмата са заложени следните промени: 1) установяване на паричен съвет; 2) реформи във финансовия и банков сектор; 3) закриване на нежизнеспособните държавни предприятия, ускоряване на приватизацията и промяна на тарифите за комуналните услуги; 3) ценова и търговска либерализация.

1917 г.
В Бабадаг (Северна Добруджа) е основан Централен добруджански народен съвет, обединяващ възникналите добруджански народни комитети, начело с д-р Иван Огнянов.
Централният добруджански народен съвет има за цел да съдейства на българското правителство във воденето на борба за присъединяване на цяла Добруджа към България. Като връзка на съвета пред българското правителство служи Върховният управителен комитет на организация "Добруджа". Чрез него се осъществява единство между всички родолюбиви добруджански организации в страната. Централният съвет организира мрежа от местни организации с ръководни комитети в по-главните центрове на Добруджа – Бабадаг, Кюстенджа, Добрич (Толбухин) и Силистра. През 1918 г. Централният добруджански съвет организира голям народен събор, в който представители от цяла Добруджа декларират своето желание за присъединяване на Добруджа към България. След края на Първата световна война румънските власти се настаняват в Добруджа и Съвета се мести във Варна. През 1919 г. Централният добруджански съвет се обединява с Върховния управителен комитет на организация "Добруджа" и прекратява своята дейност.


1913 г.
Петнадесетото ОНС отпуска 500 000 лв. за подпомагане на бежанците.
Бежанският въпрос възниква в резултат на масовия приток на българи бежанци от Македония, Източна и Западна Тракия, Добруджа и Западните покрайнини, останали вън от пределите на свободната българска държава след ревизирането на Санстефанския мирен договор от 1878 г. от западноевропейските велики сили и последвалите Букурещки мирен договор от 1913 г., Цариградски договор от 1913 г. и Ньойския мирен договор от 1919 г.
Първата вълна от бежанци пристига в страната през 1878-1879 г. след изтеглянето на руските войски от южните български земи и потушаването на Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 г.). Извършеното през 1885 г. Съединение на Източна Румелия с Княжество България става повод за рязка промяна в отношението на османското правителство към многобройното българско население, живеещо в Източна Тракия. В отговор на някои акции, предприемани от Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Одринско, местното българско население е подлагано на жесток терор, което принуждава не малка част от него да търси спасение в България. След неуспешния край на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. страната е залята от нова голяма бежанска маса от Македония и Одринско. До избухването на Балканската война през 1912- 1913 г. броят на бежанското население в България възлиза на около 120 000 души. Нов още по-голям приток от български бежанци идва от територията на съседните балкански страни след военния погром на България в Междусъюзническата война от 1913 г. и Първата световна война от 1914-1918 г. При подписване на Ньойския мирен договор през 1919 г. Гърция с помощта на западните съглашенски сили налага на България и т. нар. конвенция за "доброволно" изселване на населението между двете държави. След поражението на гръцката армия в Мала Азия през есента на 1922 г., атинското правителство забравя за тази спогодба и прогонва насилствено от Западна Тракия огромен брой българско население. Спогодбата "Моллов - Кафандарис" от 1927 г. само оформя това положение.
Последната значителна вълна от бежанци пристига в България след връщането на Южна Добруджа през 1940 г. По силата на последвалия Крайовски договор 1940 г. през есента от Северна Добруджа са изселени принудително около 67 000 души българи.

1877 г.
По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) отрядът на генерал Н. Криденер осъществява втората атака срещу Плевен. Атаката е отблъсната. Загубите от руска страна са 7032 души. Боевете се водят при селата Гривица, Радишево и в района на Зелените хълмове. Атаката на града се провежда от две колони руски войски командвани от генералите Белокопитов и Веляминов. Руските войски са принудени да отстъпят, въпреки че постигат известни успехи.
Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война (1877–1878). Тя продължава 5 месеца. Първата атака срещу Плевен е извършена на 20 юли 1877 г. Руските части са отблъснати. След неуспеха на първите две атаки през септември е предприета трета. На 2 септември 1877 г. военният съвет, свикан от Главната квартира на руската армия в с. Пордим, Плевенско, приема плана за Третата атака на Плевен. В с. Пордим пристига и румънският княз Карол, който на 3 септември е назначен за главнокомандващ на руско-румънските части при Плевен. Четири дни по-късно със засилена артилерийска подготовка започва първият етап на Третата атака на Плевен. На 8 септември 1877 г. артилерийският обстрел на Плевен продължава. Авангардът на ген. Михаил Скобелев овладява втория гребен на Зелените хълмове, но поради отлагане на втория етап на атаката е принуден да се изтегли на първия гребен. На 11 септември 1877 г. около 15 ч започва вторият етап на Третата атака на Плевен - непосредствения щурм на града. На следващия ден след упорити сражения командваните от ген. М. Скобелев части овладяват два от турските редути, но вечерта са принудени да се оттеглят към втория гребен на Зелените хълмове. Руските загуби възлизат на 12 814, а румънските - на 3000 души. На 23 септември 1877 г. в Плевен пристига подкрепление (10 000 души, боеприпаси и хранителни продукти) за гарнизона на Осман паша. На 27 септември 1877 г. в щаба на руската армия пристига ген. Едуард Тотлебен, който е определен да поеме ръководството на военните действия край Плевен. На 9 октомври в Плевен пристига ново подкрепление начело с Шефкет паша (16 000 души, боеприпаси и храни). На 30 октомври Осман паша получава заповед да задържи Плевен до пълно изразходване на припасите си, след което да се оттегли от града. В края на октомври руси и румънци постепенно изграждат укрепителна блокадна линия. На 9 ноември 1877 г. руски части превземат първия гребен на Зелените хълмове край Плевен. На 14 ноември 1877 г. ген. Едуард Тотлебен поема командването на всички части, включени в обсадата на Плевен. На 15 ноември 1877 г. е предприет опит за турска контраатака при Зелените хълмове край Плевен. Частите, командвани от ген. Скобелев, отблъскват атакуващия противник. В началото на декември блокадата над града достига 50 км. Същевременно положението на турската армия се влошава поради глада, болестите и студа. На 10 декември 1877 г. рано сутринта части на Плевенския гарнизон предприемат опит да преминат през р. Вит (в района между селата Долни Дъбник и Долна Митрополия). С помощта на навреме пристигнали подкрепления турските части са отблъснати и около 14 ч Осман паша приема предложената му безусловна капитулация. С падането на Плевен настъпва прелом в хода на войната.


На тази дата умират:
1951 г.
Умра Асен Разцветников (псевдоним на Асен Петков Коларов) - български писател. Роден е на 2 ноември 1897 г. в с. Драганово. От 1920 г. следва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. В периода 1921-1922 г. слуша лекции по естетика във Виена и Берлин. През 1926 г. завършва право в СУ “Св. Климент Охридски”. От 1927 г. до 1929 г. работи като учител в Габрово, а през 1929 г. става лектор по немски език в III мъжка гимназия в София. Асен Разцветников пише стихове, превежда от старогръцки, немски, френски и руски език. След 9 септември 1944 г. работи в Института за художествени преводи към Министерството на информацията. През 1917 г. в списание "Българан” за пръв път е отпечатана негова творба. От края на 1919 г. Асен Разцветников сътрудничи на леви периодични издания. Особено плодотворно е сътрудничеството му в списание "Нов път", а по-късно във вестник "Наши дни". След смъртта на Христо Смирненски е сочен от лявата критика за негов приемник. Напуска списание "Нов път", преминава в списание "Златорог" и през 30-те години се утвърждава като един от най-талантливите български детски поети и майстори на художествения превод. Превежда произведения на Гьоте, Молиер, Омир. Автор е на драмата "Подвигът", посветена на Априлското въстание (1876 г.). Най-значителното му произведение е стихосбирката от 1924 г. "Жертвени клади" Автор е на първата българска библиотечна методика "Техника на училищните библиотеки" (1932 г.).