На 28 юли 1913 г. е сключен Букурещки мирен договор, с който приключва Междусъюзническата война. Той установява мир между България, от една страна, и Румъния, Гърция, Сърбия и Черна гора - от друга. Отношенията с Турция са уредени с отделния Цариградски договор. Тези два договора очертават първата национална катастрофа на България.

Причина за Междусъюзническата война е спорът между членовете на Балканския съюз за разпределяне на земите, отнети от османците по време на Първата балканска война. Лондонският мирен договор, подписан на 17 май 1913 г., оставя нерешен въпроса за подялбата на Македония, като преди това е отхвърлена идеята за нейната автономия.

В едномесечната Междусъюзническа война България участва с армия от 500 000 души и дава 93 000 жертви. Войските на противниците са наброявали 1,25 милиона души, като са убити 80 000 души.

С Букурещкия мирен договор България е принудена да отстъпи на бившите си съюзници по-голямата част от Македония, на Гърция - Егейска Македония, а на Румъния - Южна Добруджа. Сърбия и Гърция затвърждават и разширяват придобивките си от Първата балканска война, в резултат на което почти удвояват териториите си. Османската империя си връща Източна Тракия. За България остават земите между реките Струма и Места в Западна Тракия.