Свети апостол Акила, един от седемдесетте, бил ученик на свети апостол Павел, който го направил епископ. Той бил понтийски евреин и до обръщането си в християнската вяра живял с жена си Прискила в Италия. Когато император Клавдий заповядал на евреите да напуснат Рим, Акила заминал със съпругата си за Коринт.

Причината за изселването на евреите от Рим била следната: когато в Рим започнало Христовото благовестие и дошъл първовърховният апостол Петър, мнозина от живеещите в Рим иудеи приели светата вяра в Христа, но много били и неповярвалите. Поради това между иудеите започнал голям спор: едни признавали Христа за истинския Месия, други Го отхвърляли и хулили. Неповярвалите иудеи, както в Йерусалим и другаде, така и в Рим, злобно нападали вярващите. Те не можели да понасят даже името на Иисуса Христа, настройвали елините против вярващите в Него и навсякъде повдигали гонения срещу тях. Елините, които се били обърнали към Христа, защитавали вярващите евреи от невярващите. Между тях възникнали големи спорове и вражда, което било доведено до знанието на цезаря Клавдий. Понеже вярващите наричали Господ Иисус Христос Син Божий и Цар Израилев, цезарят се опасявал да не започне смут сред народа и да се появи някой нов цар, който да претендира за неговата власт. Ето защо било заповядано всички евреи, и вярващи в Христа, и невярващи, да бъдат изгонени от Рим и от цяла Италия.

Имало и друга причина за изгонването им: невярващите иудеи обърнали към иудаизъм царица Агрипина, жената на Клавдий.

Заедно с останалите евреи бил изгонен и Акила. Заселил се в Коринт и се издържал от труда на ръцете си, понеже бил майстор на шатри. По това време свети апостол Павел, който проповядвал Христа сред езичниците, пристигнал от Атина в Коринт, главния град на Ахаия, намерил тук Акила и Прискила и се установил у тях. Понеже имали един и същи занаят, се трудили заедно. След като просветил Акила и Прискила с вярата в Христа, Павел ги кръстил. Останал година и шест месеца в Коринт, проповядвайки Божието слово и побеждавал със силата Христова иудеи и езичници. После отплавал за Сирия. Акила и Прискила последвали своя учител и виновник за спасението си, с когото ги свързвала духовна любов. С тях и с останалите си последователи Павел пристигнал в Ефес. Понеже искал на приближаващия се празник Пасха да бъде в Йерусалим, оставил Акила и Прискила да наставят ефесяните в светата Христова вяра, а сам потеглил на път, като обещал да се върне отново в Ефес.

След заминаването му тук пристигнал евреинът Аполос, родом от Александрия, мъж красноречив и много учен. Бил оглашен в Господния път, проповядвал пламенно и поучавал за Господа, но знаел само за Иоановото кръщение, още не бил кръстен в Светата Троица. Като чули смелата проповед на Аполос пред събранието, Акила и Прискила го поканили в къщи и му разяснили по-точно пътя Господен. Свети Павел се завърнал от Йерусалим и написал тук своето първо Послание до вярващите в Христа коринтяни, което завършвало така: "много ви поздравяват в Господа Акила и Прискила с домашната си църква", тоест със слугите си.

След смъртта на Клавдий, когато евреите отново получили правото да живеят в Рим и започнали да се завръщат по домовете си в Италия, Акила и Прискила също се върнали в Рим. И когато свети Павел дошъл отново в Коринт и написал тук Послание до римляните, не пропуснал да изпрати в него поздрави на своите скъпи ученици. Ето какво пише в последната глава: "Поздравете Прискила и Акила, моите сътрудници в Христа (които за душата ми положиха главата си; на тях не само аз благодаря, но и всички църкви из езичниците) и домашната им църква.

Свети Акила не останал в Рим дълго. Заедно с жена си се върнал отново в Азия, където го изпратил неговият учител, апостол Павел, за да проповядва вече като епископ Божието слово. Като дошъл в Ефес, започнал да помага на свети апостол Тимотей, ученик на апостол Павел, който го поставил за епископ на ефесяните, както пише от Лаодикия в своето първо Послание до него: "на тръгване за Македония те молих да останеш в Ефес".

Гонен от иерусалимските иудеи, окован във вериги, свети апостол Павел бил докаран в Рим. Тук написал второто си послание до Тимотей в Ефес и отново напомнил в него за обичните си ученици: "поздрави Прискила и Акила".

Свети Акила проповядвал Христа в Азия, Ахея и Ираклия и помогнал за спасението на много човешки души, като обръщал езичниците и ги кръщавал. Той обикалял и по други земи и навсякъде проповядвал Царството Божие. Просвещавал със светата вяра, разрушавал идолите, издигал църкви, ръкополагал свещеници. Претърпял много страдания и бил убит от неверниците. Душата му се упокоила на небето заедно с останалите свети апостоли по благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на Когото слава во веки. Амин.

Кратко животоописание на Св. Никодим Светогорец

Св. Никодим Светогорец е православен църковен писател от гръцки произход. Роден е на о. Наксос. Получил образованието си в Смирна. От 1775 г. се подвизавал в Св. Гора Атонска. През 1783 г. приел схима и дълго време живял като затворник. Почти 30 години посветил на редактирането и подготовката за печат на класическите си трудове по аскетика - св.преп. Симеон Нови Богослов, св. Григорий Палама и други подвижници. Превел и редица католически произведения, в частност книгата на монаха Лоренцо Скуполи (XVII в.) "Духовна бран". (Преведена от св. Теофан Затворник под името "Невидимата бран", книгата добила голяма популярност).

Освен преводи, житийни, вероучителни и назидателни трудове, св. Никодим Светогорец е оставил и екзегетически книги. Той е съставил тълкувания на Съборните послания и тълкувание на Посланията на св.ап. Павел. Коментарите се основават главно на творбите на Блажени Теофилакт и Екумений Трикски и съдържат множество забележки и подробни азбучни указатели. При работата си св. Никодим използвал и ръкописа на митрополит Митрофан Смирненски (IX в.), намерен от него в един от Атонските манастири.

Св. Никодим поразявал своите съвременници със задълбоченото си познаване на Библията, части от която знаел наизуст.

През 1955 г. Константинополската църква причислила Никодим Светогорец към сонма на светците.