На 13 юли 1878 г. е подписан Берлинският договор. Документът урежда отношенията на Балканите след Руско-турската война (1877-1878).

Документът се състои от 64 члена и практичеси унищожава разпоредбите на Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 г. между Русия и Османската империя. Санстефанският договор между Русия и Султана предвижда да се възстанови Българската държава на широка етническа територия. Дава и теоретична независимост под протекцията на Русия и намаляването на европейска Турция до тясна ивица територия.

Великите сили не позволяват това да се случи. Целта е да не се позволи на Русия да разшири сферата си на влияние до Средиземно море. Великобритания, Австро-Унгария и Германия се намесват и свикват Берлинския конгрес. Възстановяват голяма част от Османската империя и остават малки, слаби буферни държави на Балканския полуостров. Сърбия, Черна гора и Румъния получават пълна независимост от Османската империя.

Берлинският договор става основа не само за международното положение на Балканите през следващите три десетилетия. Балканите се превръщат във възел от международни противоречия. Някои негови клаузи са променени още при Съединението на Княжество България с Източна Румелия (6 септември 1885 г.). Част от системата, установена с договора, е напълно разрушена на 22 септември 1908 г., когато България обявява независимостта, а Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина, покрай благоприятно условие възникнало в Османската империя, където е налице Младотурската революция.