1941 г.
Създадена е първата партизанска чета в Разложко начело с Никола Парапунов.
Никола Парапунов е политически деец, организатор на партизанското движение в Пиринския край. Роден е на 1 юли 1909 г. в Разлог. Завършва техникум "Хр. Ботев" в София (днес Строителен техникум "Хр. Ботев"). Завръща се в Разлог, където съдейства за разрастване на комунистическото движение. През 1931 г. е избран за секретар на Окръжния комитет на БКП в града. През 1933 г. след провал в партийната организация е арестуван и изпратен в затвора до 1941 г. След като е освободен, преминава в нелегалност. Като пълномощник на ЦК на БРП се заема с организирането на въоръжената борба в Горноджумайския (дн. Благоевградски) край. През 1942 г.–1943 г. получава задочно 4 смъртни присъди. През лятото на 1943 г. оглавява щаба на IV ВОЗ. Убит е при престрелка с полицията край Горна Джумая (дн. Благоевград) на 9 декември 1943 г.

1935 г.
Под натиска на цар Борис ІІІ е екстерниран полк. Дамян Велчев, който заминава за Югославия. След преврата от 19 май 1934 г. полк. Дамян Велчев е изключен от Военния съюз. От Югославия се завръща нелегално в България през есента на 1935 г. Обвинен в подготвянето на преврат, Велчев е арестуван и осъден на смърт. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор. През 1940 г. е освободен в резултат на амнистия. Преминава на антифашистки позиции и възприема идеята за изграждане на Отечествения фронт. След 9 септември 1944 г. е министър на войната в правителството на Отечествения фронт. От септември 1946 г. до октомври 1947 г. е извънреден и пълномощен министър на България в Швейцария. Отказва да се върне в страната, поради което му е отнето българското поданство. Умира във Франция на 25 януари 1954 г.

1913 г.
По време на Междусъюзническата война сръбски жандарми убиват зверски йеромонах Софроний, игумен на манастира “Света Богородица Пречиста” в Кичево и йеромонах Теофан. Убити са още 15 от първите българи в Кичево. Арестувани и измъчвани са 106 души.
Сръбски части изгарят село Патрик, Щипско, заедно с жителите и добитъка му.
В скопската църква “Св. Богородица” се провежда съвместна служба на български и сръбски свещеници, които трябва "да благодарят на Бога за това, че ги е обединил в една-единствена нация и в една-единствена църква".
Сръбски власти арестуват 40 първи граждани и учители в Гостивар. Арестуваните са измъчвани зверски. Пребити до смърт са свещеник Неофит Попвладимиров от село Еловци, както и йеромонах Мартирий, игумен на Лешокския манастир. В селата от околията с щикове са избити повече от 320 души.

1879 г.
Александър I Батенберг полага клетва пред Първото Велико Народно събрание в Търново и поема управлението на Княжество България. По този повод е учреден възпоменателен медал, с който са наградени около 200 души.
Александър I Батенберг е княз на България в периода 1879 - 1886 г. Роден е във Верона (Италия) и е племенник на руския император Александър II, генерал, хесенски принц. Участва като доброволец в Руско-турската освободителна война (1877 - 1878). Избран е за български княз от Първото Велико народно събрание на 17 април 1879 г., по препоръка на руския император и със съгласието на Великите сили, подписали Берлинския договор от 1878 г.

1857 г.
В Нови Сад излиза първият брой на в. "Българска дневница". В уводната бележка Георги Раковски очертава програмата на вестника така: "Ми щем открива пороци и престъпления на управители било духовни или светски, а най-вече лист наш имаще тайзи задатък да народ добие правда гражданска, държавна, църковна и народна свест, казивающи му начин, чрез когото разни зла могът са отбягна; трудищем ся да приятели своего народа упътим как може да ся развие в просвещение гражданскаго живота за своя и държавна полза."