11 юни: Православната църква почита Св. апли Вартоломей и Варнава. Св. Богородица “Достойно есть”. Св. Лука Изповедник, архиеп. Симферополски

Свети апостол Вартоломей се смята от някои църковни историци за едно и също лице с Натанаил, когото апостол Филип довел при Иисуса Христа. Вартоломей бил в числото на Дванадесетте апостоли, които вървели подир Иисуса Христа и на които Господ дал сила да изцерява болести и да правят чудеса чрез Неговото име.
   След слизането на Светия Дух, когато апостолите тръгнали да проповядват Евангелието, на Вартоломей се паднал жребият да отиде в източните страни, където отишъл и апостол Филип.

Посетил Индия – както говори преданието – и превел Евангелието на индийски език. Историкът Евсевий Кесарийски разказва, че знаменитият учен Пантен донесъл в Александрия евангелие, намерено от него в Индия, което предполагат, било занесено там от св. ап. Вартоломей.

   В град Албанопол идолските жреци подбудили против ап. Вартоломей жителите. Апостолът бил разпнат на кръст с главата надолу; одрали му кожата и му отсекли главата с меч. Християните снели от кръста тялото на апостола и го поставили в оловен ковчег.

   По-късно мощите на св. апостол Вартоломей били пренесени в неополитанския град Беневент, а след това в Рим.

Свети апостол Варнава

   Св. апостол Варнава, който първом се наричал Йосиф или Йосия, се родил в остров Кипър. Родителите му били богати евреи от Левиевото свещеническо коляно. Те пратили младия си син в Йерусалим да се учи у знаменития тогава законоучител Гамалиил. Заедно с него се учел друг млад евреин на име Савел, с когото Йосиф се сприятелил. 

   В същото време Спасителят започвал Своята проповед. Той бил дошъл от Галилея в Йерусалим и множество народ вървял подир Него, желаейки да чуе Неговото слово и да види чудесата Му. Йосиф видял Спасителя, слушал Неговите божествени слова, обикнал Христа от цялото си сърце и станал един от неговите ученици.

   Оттогава младият Йосиф вече постоянно вървял подир Иисуса Христа. Когато Господ избрал Седемдесетте ученици и им поръчал да проповядват Неговото Слово, Йосиф бил в тяхното число и апостолите започнали да го наричат Варнава, което значи син на утехата.

    Словото Божие бързо се разпространявало. Самото гонение допринасяло за това, понеже повярвалите се разпръснали по разни градове и навсякъде проповядвали Евангелието.

    Апостолите Варнава и Павел проповядвали Божието слово в много градове на Мала Азия. После той посетил Италия, бил в Рим и турил начало на християнската Църква в град Милано.
След това Варнава се върнал в Кипър. В Саламин, главен град на острова, проповедта му извикала злоба у живеещите там евреи. Варнава предчувствал, че тук ще приеме мъченическа смърт. Той се простил с вярващите и се отправил в събранието на евреите, за да им проповядва. Те яростно се нахвърлили върху него и го убили с камъни. След това поискали да изгорят тялото му, но то останало невредимо в огъня и било погребано от Марко. 

    Мощите на св. Варнава били открити в края на V век. На остров Кипър бил построен храм в негова чест.

Сказание
за чудотворната икона на Пресвета Богородица
”Достойно ест“

Ангелската песен “Достойно ест” като напълно изразяваща славата и величието на възвеличената повече от всички и по-славната от всички небесни войнства Пресвета Дева Богородица влязла в обща употреба от Христовата Църква при божествена литургия и на другите ѝ служби. Нещо повече, като се разпространи по целия свят, тази песен стана толкова обща и толкова любима на всички православни, че сега дори и малките християнчета я знаят и с голяма радост я пеят на Божията Майка. А иконата, пред която била изпята тази радостна песен, била взета от келията на светогорските отци и била пренесена в съборния храм “Протат” в Карея, където и досега се намира в олтара на горното място и излива благодатни дарове на душевни и телесни изцеления върху всички, които идват и ѝ се покланят с вяра и любов, и досега се казва “Достойно ест”[2. По същия начин и келията още от времето на това чудесно събитие е наречена и досега е известна на Света Гора с името “Достойно ест”. А долината, в която се намира тази келия, и до днес бива наричана от всички: бдейн (тоест ψαλλειν – пея – “пение”). Това дивно събитие се спомня тържествено и се празнува на Света Гора на 11 юни.