През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих "Върви, народе възродени". Химнът е озаглавен "Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи" и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11 май 1900 г. музиката към химна.

Двете азбуки продължават да се използват паралелно за държавни и религиозни документи до X-XI век. По-късно вече кирилицата измества напълно глаголицата.

Думата „азбука“ е дошла от първите две букви „аз” и „буки”. По същият начин се е образувала и английската дума alphabet (алфабет), която идва от гръцкото „алфабетос”, съответно от буквите „алфа” и „бета”.

В оригиналния вариант на кирилицата, съставен от Св. Климент Охридски, има 46 букви за 46-те звука, за разлика от сегашната българска азбука с 30 букви.

Най-ранният открит надпис по нашите земи, изписан с кирилица, е от 921 година e в скален манастир близо до село Крепча в България.

Наименованието „кирилица“ е регистрирано през 1563 година в превода на Новия завет на хърватски.

Днес кирилицата се ползва от около 300 милиона души в цял свят. Освен в България, азбуката е официална в Беларус, Босна и Херцеговина, Киргизстан, Северна Македония, Монголия, Черна гора, Русия, Сърбия, Таджикистан, Украйна, а до 2018 година и в Казахстан. Преди десетилетия азбуката е ползвана и в Туркменистан, Узбекистан и Азербайджан и др.

През 2007 година кирилицата става едва третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука.

Анализирайки стореното от княз Борис I и българската държава, френският лингвист Роже Бернар обобщава: „Спасявайки делото на Св.св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност…“ 

До края на 70-те години на ХIХ век кирилицата се е ползвала и в Румъния.

По българска инициатива са издигнати 2 паметника на кирилицата – в монголската столица Улан Батор и в близост до изследователската база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън, Антарктида.