Анкета на Амалипе: Училищните директори искат автономност за решенията си в условията на пандемия

Животът

07-02-2021, 13:21

Снимка:

Амалипе

Автор:

Мария Христова

Всичко от Автора

От 1 до 3 февруари Център Амалипе проведе проучване в рамките на Мрежата за интеркултурно образование „Всеки ученик ще бъде отличник“ относно възможностите за връщане на учениците към присъствена форма на обучение и ситуацията, свързана със заболеваемостта сред ученици и учители, както и възможностите за прилагане на всички противоепидемични мерки.

Мрежата Всеки ученик ще бъде отличник обединява близо 300 училища, голямата част от които са с различна концентрация на ученици от уязвими групи и особено на ромски ученици. Тя се подпомага и координира от Център Амалипе.

Училищата от Мрежата отдавна алармират, че ситуацията в малките населени места е коренно различна от тази в големите градски училища и че местните особености предоставят възможност за безопасното възстановяване на присъствен учебен процес при спазването на строги противоепидемични мерки. Целта на проведената анкета беше да подкрепи или обори тези предположения с конкретни факти.

В анкетата участваха 233 училища от цялата страна. Всички училища са членове на Мрежата „Всеки ученик ще бъде отличник“. От тях над 50% са училища с до 150 ученици. Около ¼ са училищата с над 250 ученици.

Над 57 % са селските училища, 28.57% са училищата в малките населени места, и съответно около 15% са училищата, които се намират в областни градове и в София (като столичните училища са само 4).

На въпроса „Каква е степента в проценти на заболеваемост от Covid-19 сред вашите ученици и персонал в момента?“ близо 77 % от училищата отговарят, че в момента нямат заболели ученици и учители. В близо 20% от училищата има до 5 % заболели и едва 2.5 % имат над 10 % заболели.

Малък е и процентът на педагози, преболедували Ковид-19. В 50% от училищата до 5 % от учителите са се срещнали с Ковид – 19, а около ¼ от училищата споделят, че досега не са имали заразени преподаватели. По-голямата част от тях (около 75%) са селски училища.

По отношение на учениците, над ¾ от училищата споделят, че никой от техните ученици не се е сблъсквал с болестта (75.5%), в 20% от училищата от Ковид са преболедували до 5 % от учениците.

По отношение на противоепидемичните мерки, участниците в анкетата бяха помолени да отбележат как спазват основните типове мерки. Резултатите са категорични, че през изминалата една години всички се научиха да спазват основните мерки. Почти 100 % са отговорите „да, всички ползват“ или „по-голямата част ползват“: топла вода, дезинфектанти, лични предпазни средства в междучасията, по коридорите и общите помещения. 86 % от училищата посочват, че успяват да осигурят напълно или в много голяма степен социална дистанция в час. 93% имат създадена организация на движението по коридорите, а 98% са гарантирали да няма струпване на големи групи ученици на едно място.

Преобладаващият брой училища разполагат с минимум 2 етажа, а 67 училища имат 2 или повече сгради. Едва 18 училища са посочили, че сградите им са само с 1 етаж.  Това показва, че преобладаващата част от анкетираните училища разполагат с големи сгради, а с оглед на това, че броят на учениците в тях е по-малък, както се вижда от данните по-долу, те имат чисто математическата възможност да подсигурят спазване на дистанция и по-голяма площ на отделен ученик, за разлика от някои училища в големите градовете с голяма пълняемост на паралелките. Там се получава голямо струпване на ученици на малко пространство, но което трудно ще бъде преодоляно с въвеждане на настоящия механизъм, защото той не намалява броя ученици, които са по едно и също време в една класна стая. Т.е. има възможност в малките населени места, дори и при връщането на всички ученици в присъствена форма, да бъде осигурена дистанция, те да не бъдат струпвани на едно място и да бъдат приложени всички противоепидемични мерки. Нещо повече, ако големината на една класна стая е около 48 – 50 кв.м, а средният брой ученици в една паралелка в училищата, участвали в проучването, е 16,3, както показват резултатите, то на ученик средно се падат по 3 кв.м., което е повече и от заложеният стандарт от 2 кв.м за площ за 1 място съгласно Наредба РД-02-20-3 от 2105, изм. и допълнена в ДВ, бр.78/2020.

Показателен е и средният брой паралелки в анкетираните училища. В прогимназиалния етап са 4.19 паралелки, което, като се има предвид, че са 3 класа, се пада по около паралелка и половина на клас. В гимназиална степен средният брой паралелки е 7.51, което също е по около паралелка и половина на клас. Това показва, че чисто математичски, дори и всички паралелки от един етап да се върнат присъствено, това пак ще е по-малко от едно голямо училище, в което има 5 или 6 паралелки само от един клас.

Средният брой ученици в паралелка сред анкетираните училища е 16.3. Най-голям % са училищата, в които паралелките са с между 16 и 20 ученици, след това са между 11 и 15. Има само едно училище с над 26 ученици в паралелка. 44 училища или 18.89% са с под 10 ученици в клас, а почти 2/3 от училищата са с маломерни паралелки, което показва, че отново квадратните метри пространство, които се полагат на един ученик в едно обособено пространство е достатъчно голям, за да се поддържа дистанция и да се прилагат всички противоепидемични мерки.

Всички цитирани по-горе данни показват, че по-голяма част от училищата в малките населени места разполагат с достатъчно пространство за броя ученици, които обучават. Дори и ако всички ученици се върнат присъствено в училище, те пак ще имат възможност да бъдат разпределени така, че да се поддържа необходимата социална дистанция, нещо, което в големите градове трудно ще се постигне.

Ако заболеваемостта в тези училища продължи да бъде ниска, както показват и данните към момента, а всички противоепидемични мерки продължат да се прилагат със същата последователност както и към момента, логично би било да се даде автономност на тези училища, покривайки определени критерии, сами да вземат решение за връщане към присъствено обучение.

 

А ето и част от мненията на директорите, които се включиха в анкетата:

Педагогически персонал, родители са убедени, че присъственото обучение е по-добрият вариант за нашето училище.

Да се даде автономност на директора да реши начина на връщане в училище, според капацитета на училището и броя на учениците, според заболеваемостта в региона, според възможностите за организиране и спазване на противоепидемичните мерки.

Желателно е всички ученици да се завърнат в присъствена форма на обучение.Ако това не е възможно нека всяко училище само да прецени кои класове да бъдат присъствено и кои -не .

Автономност при вземане на решения, тъй като всяко училище има съответните свои специфики и само то може да вземе най-правилното решение. В сегашната ситуация – при училища над 200 бр. ученици – връщане на паралелките по график. При училища с по-малък брой ученици е възможно връщане на всички, имайки предвид, че има училища с до 30, 50, 100 бр. ученици.

Връщане към присъствена форма на обучение на всички ученици от начален и прогимназиален етап,записани в дневна форма на обучение.

Когато мерките са спазени и учениците са малко Е ДОБРЕ ДА СЕ ВЪРНЕ ПРИСЪСТВЕНАТА ФОРМА.Още повече, че малките училища, в които преобладават ученици от различни етноси обучението в електронна среда от разстояние по обясними причини се осъществявя трудно.

Минимален брой на учениците в класовете няма да доведе до струпване в класните стаи.

На лице са всички условия за връщане към присъствена форма на обучение.

В училища, където има слети паралелки, е добре присъствено да се обучават всички ученици, защото са малко на брой.

В малки училища като нашето да се върнат всички ученици, да не се прилага графикът на МОН предвид спецификите на средата.

За прогимназиален етап с малък брой ученици, връщането в присъствена форма на обучение да става едновременно.

Аз лично съм  “ЗА” завръщането  в  присъствена  форма, защото  броят  на  учениците  в  нашето  училище  е  сравнително  неголям,  и  имайки  в  предвид  площта  на  сградата – децата  почти  нямат  контакти  помежду  си 

Училищата да могат автономно да вземат решения за връщане на присъствената форма, както и организацията ѝ.

рисъствената форма е най-подходящата, особено за малките училища. Това становище се подкрепя от всички учители, без изключение и от родителите. Имаме двама ученици на обучение в ОРЕС по желание на родителите и по здравословни причини, от като единият сега се връща от 04.02 на присъствено обучение, защото е най-добрата форма, т.е. няма проблем, ако някой родител желае, да се организира за детето му и обучение в електронна среда.

Малкият брой ученици допуска връщане към присъствена форма обучение на всички ученици, което е най-добрия вариант за нашите нужди.

Смятам, че е наложително връщане на  учениците от всички класове в прогимназиален етап  към присъствена форма на обучение. По-голямата част от класовете в училището са маломерни и няма проблеми при осъществяване на дистанция по време на часове и междучасия, и разделяне на потока ученици във времето (различно начало на учебни занятия, отделни входове)

 



Снимка на Деня

Таен агент? Настимир Ананиев, скрит зад фикус, подслушва Бойко Борисов