Наричат ги още погани, караконджови или пепелени дни

Дните от Коледа до Водици (Йордановден), т.е. дните от раждането на Исус Христос до кръщенето му - народът ни е наричал мръсни дни, караконджови или пепелени дни. През тези дни народните ни умотворения твърдят, че на Земята идват лоши сили - вампири, таласъми и караконджоли - това са все бивши божества на плодородието, превърнали се в демони. През мръсните дни обичаят забранявал хората да замръкват вън от дома си. Били забранени годежите, сватбите, седенките и помени за покойниците. На дечурлигата зашивали скилидка чесън на дрехата, за да ги предпазва от лошотии.
На Йордановден чесънът хвърляли в реката, че да отнесе лошотиите. Някога през мръсните дни възрастните не се къпели, защото водата не била кръстена, осветена. Ако трябвало да къпят новородено, пускали във водата три вънгленчета от огнището. От Коледа до Богоявление (Водици, Йордановден) докато не кръстят водата, докато някой не хване кръста във водата, жените не предели.
Ако през поганите, мръсните дни се роди дете, някога обичаят задължавал три жени, които нямат вече „пране“ (цикъл), да вземат вълна и за една нощ в пълно мълчание изпридали, изтъкавали и ушивали ризка на новороденото и щом го окъпели на заранта, на изгрев-слънце му я обличали, за да е живо и здраво.
Отколешна е тази обредност, скътала се в народните умотворения на българите, правела ги българи, но днешните българи нехаят за подредбите на живеене на дедите си...